ЗАКОН
ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.; изм. и доп., бр. 67/96 г., бр. 122/97 г.; изм., бр. 70/98 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 152 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 12 от 1999 г.; доп., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 69 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2000 г.; доп., бр. 64 от 2000 г. - в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 25 от 16.03.2001 г. - в сила от 31.03.2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 1 от 04.01.2002 г.)

ЧАСТ ПЪРВА
ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.

Чл. 2. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.

(2) Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната.

(3) Държавата се грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната има за цел:

1. защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната;

2. създаването на вътрешно- и външнополитически условия за гарантиране на националната сигурност;

3. защитата на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и в чужбина.

(3) Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите.

Чл. 4. Дейностите, свързани с отбраната и с въоръжените сили, се осъществяват в съответствие с Конституцията, със законите и с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 5. Дейностите в областта на отбраната се осъществяват при съчетаване на публичността и изискванията за опазването на държавната и служебната тайна.

Чл. 6. Основните дейности в областта на отбраната включват:

1. (доп. - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) планиране на отбраната;

2. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

3. разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни и други мирновременни и военновременни планове;

4. разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове;

5. изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война;

6. изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност;

7. водене на разузнаване и контраразузнаване;

8. охрана на държавната граница на Република България;

9. подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война;

10. изграждане на необходимите отбранителни и защитни съоръжения за войските и населението;

11. оперативна подготовка на територията на страната;

12. подготовка и осъществяване на териториалната отбрана;

13. подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства и във време на война;

14. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) използване на въоръжените сили съгласно Конституцията и законите на страната;

15. защита на населението и националното стопанство при извънредни обстоятелства и във време на война;

16. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) осъществяване на сътрудничество с други държави и международни организации;

17. военно-патриотично възпитание;

18. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили.

Чл. 6а.(Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Планирането на отбраната е дейност за определяне и осигуряване на необходимите човешки, финансови и материални ресурси, както и разпределянето им с цел неутрализиране на рисковете и заплахите и за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Планирането на отбраната включва и разработването на планове и програми в областите на колективната сигурност и отбрана, международното военно сътрудничество и в изпълнение на задълженията на Република България по силата на международни договори, по които тя е страна.

(3) Планирането на отбраната се извършва въз основа на:

1. Концепцията за национална сигурност на Република България;

2. Военната доктрина на Република България;

3. Военната стратегия и други стратегически концепции;

4. Бялата книга на отбраната;

5. директиви, планове и програми за изграждане и развитие, подготовка и използване на въоръжените сили, икономиката, населението и отбранителната инфраструктура;

6. държавния военновременен план и плана за териториалната отбрана.

Чл. 7.(1) (Доп. - ДВ, бр. 122/97 г.) Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектувани с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Въоръжените сили включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

(3) При изпълнение на задачите, възложени им по този закон, въоръжените сили използват оръжия, бойна, специална и спомагателна техника и прилагат военните си и други умения, похвати и действия в съответствие с конвенциите по международното хуманитарно право, по които Република България е страна.

Чл. 8. Върху въоръжените сили се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията на този закон органи.

Чл. 9. Във въоръжените сили официалният език е българският. При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително.

Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона.

(2) Лицата, изпълняващи военна служба, са военнослужещи.

(3) Военнослужещите се ползват с всички права по Конституцията и законите, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 11. (1) Военнослужещите при изпълнение на служебните си задължения са неприкосновени и се намират под защита на закона.

(2) Неприкосновеността на военнослужещите се изразява в специалната защита на живота и здравето им от закона.

Чл. 12. (1) Този закон се прилага към всички български граждани, намиращи се в страната или в чужбина.

(2) Законът има действие и по отношение на юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.

Глава втора
ИКОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА

Чл. 13. (1) Икономическите основи на отбраната включват:

1. финансово осигуряване на дейностите в областта на отбраната и на въоръжените сили от държавния бюджет;

2. предоставяне на държавни и общински имоти и имущество за целите на отбраната и за въоръжените сили;

3. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

4. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Финансовото и материално-техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили включва:

1. текуща издръжка на въоръжените сили;

2. производство, ремонт, доставки на въоръжения и техника, оборудване и друго имущество;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство, изграждане и поддържане на военната част от единната система за управление, за ранно предупреждение, отразяване на кризи, планиране и управление на отбраната при положение на война, военно положение или извънредно положение;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) дейност по материалното и техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили;

5. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната;

6. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на отбраната;

7. социални и обслужващи дейности;

8. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на въоръжения и друга специална продукция;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) подготовка на въоръжените сили за участие в превантивната и непосредствената защита на населението, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

10. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 9, бр. 49 от 2000 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили;

11. (предишна т. 9, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 10, бр. 49 от 2000 г.) други дейности, свързани с осигуряването на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Управлението на финансовите ресурси включва:

1. единен контрол за ефективното разпределяне на ресурсите;

2. прилагане на системата за планиране и програмиране на бюджетните разходи;

3. използване на трезорна система, обхващаща разпоредителите с бюджетни кредити.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) За осъществяване на спомагателни и обслужващи дейности Министерството на отбраната може да сключва договори за съвместна дейност с физически и юридически лица за срок до 10 години.

(2) По изключение предмет на договорите по ал. 1 могат да бъдат имоти - публична държавна собственост, при условие че те се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 15. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 15а.(Нов - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.)

(1) Финансовото осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия се извършва от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната, както и от други източници, по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

(2) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:

1. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на недвижими имоти, обявени за имоти - частна държавна собственост, управлявани от Министерството на отбраната;

2. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на обекти на незавършено строителство, изграждани от Министерството на отбраната, нуждата от които е отпаднала;

3. продажба на ненужно въоръжение и техника, оборудване и други движими вещи;

4. таксите по Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

5. сумите от светлинните такси по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

6. глобите по чл. 303 - 309а;

7. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от Министерството на отбраната;

8. приходите от услуги, отдаване под наем и извършване на съвместна дейност с движими и недвижими вещи, предоставени за управление на Министерството на отбраната;

9. приходите от правото на използване на изобретения или от разпореждане с патенти по чл. 19 от Закона за патентите, на които собственик е Министерството на отбраната;

10. приходите от дарения.

(3) Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет.

Чл. 16. Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се финансират от държавния бюджет.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Разходната част на бюджета на Министерството на отбраната се разработва по пълна бюджетна класификация и се приема от Народното събрание най-малко в следните направления:

1. разходи за текуща издръжка;

2. инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната;

3. разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната;

4. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разходи за финансово осигуряване на националната гвардейска част.

Чл. 18. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 20. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 21. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 22.(1) Въоръжените сили спазват законите и другите нормативни актове относно опазването и съхранението на земята и околната среда.

(2) Министерският съвет може да разрешава отклонения от изискванията към техническите и другите параметри на бойната техника, както и към осъществяваната дейност при учения и други военни мероприятия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) След провеждане на мероприятия по оперативната и бойната подготовка и друга военна дейност министерствата и ведомствата, в състава на които има въоръжени сили, осигуряват рекултивация на ползваните земеделски земи и други имоти за сметка на собствения си бюджет съгласно изискванията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23.(1) За подготовката и работата на националното стопанство във военно време Министерският съвет приема общ държавен военновременен план и военновременен проектобюджет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)За изпълнението на военновременния план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите държавни резерви и национални военновременни мобилизационни резерви.

(3) Мощностите за военно време могат да се използват пълно, частично или да не се използват в мирно време.

(4) Поддържането на мощностите по военновременния план, които пълно се използват в мирно време, е за сметка на организациите и търговските дружества, които ги управляват и стопанисват.

(5) Мощностите по военновременния план, които се използват частично или не се използват в мирно време, се поддържат пропорционално или изцяло за сметка на държавния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната може да образува или да дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на Министерството на отбраната.

Глава трета
РЪКОВОДСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Раздел I
Органи за ръководство на отбраната

Чл. 25. Ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет.

Раздел II
Народно събрание

Чл. 26. Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната, когато изпълняват задачи с военен или военнополитически характер;

3. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с военен или с военнополитически характер;

4. (предишна т.3 - ДВ, бр. 122/97 г.) обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

5. (предишна т.4 - ДВ, бр. 122/97 г.) ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

6. (предишна т.5 - ДВ, бр. 122/97 г.) приема с решение концепцията за националната сигурност и военната доктрина по предложение на Министерския съвет;

7. (предишна т.6 - ДВ, бр. 122/97 г.) приема дългосрочни програми за развитието на въоръжените сили;

8. (предишна т.7 - ДВ, бр. 122/97 г.) определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната;

9. (предишна т.8 - ДВ, бр. 122/97 г.) определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет;

10. (предишна т.9 - ДВ, бр.122/97 г.) осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии;

11. (предишна т.10 - ДВ,бр.122/97 г.) упражнява парламентарен контрол върху дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили, в рамките на Конституцията;

12. (предишна т.11 - ДВ,бр.122/97 г.) открива, преобразува и закрива военни академии и висши военни училища.

Раздел III
Президент на републиката

Чл. 27. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

Чл. 28. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.

Чл. 29. При военен конфликт или война президентът на републиката съгласно Конституцията и този закон:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Чл. 30.(1) С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.

Раздел IV
Министерски съвет

Чл. 31.(1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили.

(2) Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.

Чл. 32. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява военната политика на страната;

2. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на български войскови единици извън територията на страната за изпълнение на хуманитарни, природозащитни, образователни, спортни и други задачи с мирен (невоенен) характер, без оръжие;

3. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на отделни невъоръжени военнослужещи извън територията на страната за изпълнение на официални или представителни задачи, произтичащи от международни договорености на Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на военна техника и екипировка извън територията на страната;

5. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с мирен (невоенен) характер, освен ако в закон не е предвидено друго;

6. (предишна т.2 - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

7. (предишна т.3 - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана;

8. (предишна т.4 - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) приема решения за обмен на информация в интерес на интеграционната политика на страната, включително съставляваща държавна и служебна тайна, със страни и международни организации, с които има подписани и влезли в сила споразумения за взаимна защита на секретната информация;

9. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема по предложение на министъра на отбраната общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му, както и решение за провеждане на стратегическия преглед на отбраната;

10. (предишна т.6 - ДВ, бр.122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите и го внася за утвърждаване от Народното събрание;

10а. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) след утвърждаване и въвеждане в действие от Народното събрание на военновременния бюджет на страната организира неговото изпълнение чрез Министерството на финансите и Българската народна банка, държавните органи и общинската администрация;

11. (предишна т.7 - ДВ, бр.122/97 г.) ръководи и контролира производството и търговията с военна продукция и продукция със специално предназначение;

12. (предишна т.8 - ДВ, бр.122/97 г.) определя нормативи и ред за натрупване, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;

13. (предишна т.9 - ДВ, бр.122/97 г.) осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно на военно положение;

14. (предишна т.10 - ДВ,бр.122/97 г.) организира дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за бедствия и аварии;

15. (предишна т.11 - ДВ,бр.122/97 г.) открива, преобразува и закрива факултети, филиали, институти и колежи към военните академии и висшите военни училища и военнонаучни организации и определя техния статут въз основа на искане на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;

16. (предишна т.12 - ДВ,бр.122/97 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.);

17. (предишна т.13 - ДВ,бр.122/97 г.) утвърждава изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти в съответствие с нуждите на отбраната;

18. (предишна т.14 - ДВ,бр.122/97 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.);

19. (предишна т.15 - ДВ,бр.122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема Правилника за кадрова военна служба и други нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;

20. (предишна т.16 - ДВ,бр.122/97 г.) прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;

21. (предишна т.17 - ДВ,бр.122/97 г.) приема нормативни актове, свързани с помощта и грижата на държавата за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 122/97 г.) От името на Министерския съвет министър - председателят на Република България ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 33. Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната и въоръжените сили.

Раздел V
Министър на отбраната

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:

1. началника на Генералния щаб на Българската армия;

2. заместник-министрите на отбраната.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При изпълнение на правомощията си министърът на отбраната се подпомага от политически кабинет по смисъла на Закона за администрацията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната, заместник-министрите и другите членове на политическия кабинет са цивилни лица.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява граждански контрол върху Българската армия, като:

1. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) ръководи планирането на отбраната в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) съставя проект на държавния бюджет в частта му за Министерството на отбраната;

3. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) разпределя бюджета на Министерството на отбраната и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване на Българската армия;

4. ръководи кадровата политика и отговаря за окомплектуването на Българската армия с личен състав и за подготовката на офицерските кадри;

5. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната и националната сигурност;

6. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност;

7. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) съгласувано с министъра на образованието и науката прави предложения за откриване, преобразуване и закриване на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали, институти и колежи към тях, както и военнонаучни организации;

8. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи осъществяването на здравната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната;

10. ръководи и осигурява социалната политика;

11. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи дейностите в областта на военната стандартизация, кодификация и сертификация;

12. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разрешава участието на войскови единици от Българската армия при овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

13. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г., изм., бр. 49 от 2000 г.) контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия на труд в Министерството на отбраната и в Българската армия;

14. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи дейността по опазване на държавната и служебната тайна в Министерството на отбраната и в Българската армия;

15. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) прави предложение до Министерския съвет за назначаване на офицер с висше офицерско звание на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия;

16. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава щатовете на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия;

17. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) назначава и отзовава представителите на Министерството на отбраната в международни организации,военните аташета и аташетата по отбраната и служителите в службите към тях, както и ръководи тяхната дейност;

18. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи информационната и издателската дейност на Министерството на отбраната и връзките с обществеността;

19. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи военната полиция и военното контраразузнаване;

20. (предишна т. 14, изм. - ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;

21. (предишна т. 15, изм., ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта и съобщенията използването на въздушното пространство за военни цели;

22. (предишна т. 16, изм., ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства;

23. (предишна т. 17, изм., ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава списък на военни летища, които могат да бъдат определени за резервисти летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози; ;

24. (предишна т. 18, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра за държавните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;

25. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) съгласува разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната;

26. (предишна т. 19, изм. - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на системата на Министерството на отбраната и на Българската армия;

27. (предишна т. 20, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи дейностите по подпомагане и грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната;

28. (предишна т. 21, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) отговаря за стопанисването и управлението на държавните военни имоти;

29. (предишна т. 22, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи спортната дейност и отговаря за развитието на материалната спортна база.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната:

1. проект за военна доктрина на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на план за организационното изграждане на Българската армия;

3. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) предложение за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Министерство на отбраната и в Българската армия;

4. проект на общ държавен военновременен план;

5. предложение за обявяване на обща или частична мобилизация.

6. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на план за териториална отбрана;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на Военна стратегия;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на програми за изграждане и развитие на Българската армия;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) предложение за провеждане на стратегически преглед на отбраната."

Чл. 36. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб:

1. (изм., ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема офицери на военна служба и присвоява първо офицерско звание в Министерството на отбраната и в Българската армия ;

2. повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери в Българската армия;

3. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Министърът на отбраната повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери от Министерството на отбраната и подчинените му звена.

Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Информация в интерес на отбраната и националната сигурност се добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя от служба "Военна информация".

(2) Служба "Военна информация" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(3) Дейността на служба "Военна информация" се регламентира с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната."

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган.

(2) Членове на Съвета по отбраната са началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната, първият заместник-началник на Генералния щаб и началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили.

(3) В заседанията на Съвета по отбраната по решение на министъра на отбраната могат да участват и други длъжностни лица.

(4) Съветът по отбраната разглежда:

1. актуални въпроси на военната политика на страната;

2. военните аспекти на концепцията за национална сигурност и военната доктрина на страната;

3. структурата и функциите на Министерството на отбраната;

4. бюджета на Министерството на отбраната;

5. плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия;

6. (доп., ДВ,бр. 49 от 2000 г.) материално-техническото и медицинското осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

7. (доп., ДВ,бр. 49 от 2000 г.) финансовото, материалното и социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. предложения за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания;

9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.

(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.

Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия се осъществява от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване". Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(2) Структурата и организацията на дейността на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се определят с правилник на министъра на отбраната.

(3) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" има следните функции:

1. осигурява защитата на Министерството на отбраната и на Българската армия от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу тяхната сигурност;

2. извършва дейности за опазване на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия, за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, извършени в Министерството на отбраната и в Българската армия, и за издирване на извършителите им;

3. извършва охрана на мероприятия, обекти и лица в Министерството на отбраната и в Българската армия;

4. осигурява контрола по спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи от военнослужещи;

5. извършва дейности по събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(4) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" осъществява функциите си по отношение на:

1. личния състав от Министерството на отбраната и от Българската армия при или по повод изпълнение на служебните им задължения;

2. лица, извън посочените по т. 1, които са участвали в извършването на престъпления с тях, както и за предотвратяване на деяния, насочени срещу реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия;

3. чуждестранни лица, когато това е предвидено в международни договори с военен характер, по които Република България е страна.

(5) При осъществяване на функциите си служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" си взаимодейства с другите държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 40а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Органи на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" са лицата от личния й състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители по ал. 1 се определят от министъра на отбраната.

(3) Органите по ал. 1 удостоверяват правомощията си със служебен знак и/или със служебна карта.

(4) Органите по ал. 1 са длъжни по всяко време да изпълняват задълженията си за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление и да оказват помощ на лица, пострадали от престъпления или при нещастни случаи, както и на тези, които се намират в безпомощно състояние.

(5) Държавните органи, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на органите по ал. 1 при изпълнение на функциите им.

Чл. 40б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При осъществяване на функциите си органите на военната полиция имат следните правомощия:

1. да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със закон, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

2. да задържат до 24 часа лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

3. да извършват процесуално-следствени действия по предварителни проверки за събиране на достатъчно данни за образуване на предварително производство по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс;

4. да разкриват и участват в разследването на престъпления от общ характер, извършени на територията на военните поделения и обекти, както и от лицата по чл. 40, ал. 4 при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;

5. да издават разпореждания до лицата по чл. 40, ал. 4 и да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на реда и сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

6. да призовават в служебните си помещения лицата по чл. 40, ал. 4 при осъществяване на правомощията си;

7. да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер, по ред, определен от министъра на отбраната съгласувано с министъра на вътрешните работи;

8. да извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. да извършват личен обиск на лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и на отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

10. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

(2) Физическата сила, помощните средства или оръжието се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение, съобразно конкретната обстановка и при вземане на всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Чл. 40в. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При осъществяване на функциите си органите на военното контраразузнаване имат следните правомощия:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани със заплахи за сигурността на Министерството на отбраната и Българската армия;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на отбраната;

3. привличат граждани към доброволно сътрудничество по ред, определен от министъра на отбраната;

4. могат да предупреждават устно или писмено лицата по чл. 40, ал. 4, за които има достатъчно данни, че ще извършат престъпление или нарушение срещу сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

5. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

6. упражняват контрол и издават задължителни предписания по опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна или служебна тайна, в Министерството на отбраната и Българската армия;

7. събират, обработват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. в кръга на своята компетентност могат да изискват информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и учреждения на Министерството на отбраната и от Българската армия и от други лица във връзка със защитата на сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

9. предоставят чрез министъра на отбраната информация на висшите органи на държавната власт и държавното управление, както и на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

Чл. 41.(1) Структурата и функциите на Министерството на отбраната се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Министерството на отбраната е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Глава четвърта
УЧАСТИЕ НА ДРУГИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ В ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 42.(1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно на военно положение.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Органите по ал. 1 участват в разработването на плана за териториалната отбрана и в неговото изпълнение.

(3) (Предишна ал. 2, доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Плановете по ал. 1 и 2 се утвърждават по ред, определен от Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация планират средства в годишните си бюджети за провеждане на отбранително-мобилизационни мероприятия и други мероприятия по отбраната.

Чл. 43. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 44. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в състояние на бойна и мобилизационна готовност националните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.

Чл. 45. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Министърът на финансите:

1. съгласувано с компетентните държавни органи и с Българската народна банка разработва методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет и я внася в Министерския съвет за утвърждаване;

2. въз основа на приетия общ държавен военновременен план изготвя и изпраща бюджетни насоки и указания до държавните органи и общинската администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети.

Чл. 46. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 47. Българската народна банка:

1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във време на война;

2. съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва военновременен план и план за привеждане на банковата система за работа във време на война;

3. осигурява и поддържа военновременен резерв в национална и чуждестранна валута.

Чл. 48. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 49. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия:

1. разработва проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във време на война и ги внася в Министерския съвет;

2. извършва подготовка на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно на военно положение и поддържа мобилизационната готовност на формированията;

3. организира и ръководи подготовката на пощенската и далекосъобщителните мрежи за привеждането им от мирно на военно положение и за съобщително осигуряване на въоръжените сили на страната в мирно и във военно време;

4. определя със заповед условията и реда за използване на далекосъобщителните мрежи при обявяване на режим "военно положение" или режим "положение на война";

5. организира изграждането и поддържането на транспортните и съобщителните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните запаси и мощности в транспортната и съобщителната мрежа.

Чл. 50. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 51.(1) Областните управители и кметовете на общините осъществяват подготовката на икономиката и населението на административно-териториалните единици за отбрана, като:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката; осъществяват и съдействат за подготовката на набора и извикването му във въоръжените сили; организират оповестяването, събирането и доставянето на мобилизационните ресурси за войсковите части;

2. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при мобилизация, военно положение, положение на война и при бедствия и аварии;

3. осигуряват устойчива работа на стопанството на съответната административно-териториална единица във време на война;

4. подготвят и разпределят трудовите ресурси, необходими за военно време;

5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;

6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и националното стопанство при военен конфликт, война, бедствия и аварии;

7. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) осигуряват в битово и функционално отношение дейността на специализираните органи от Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси и наборниците;

8. водят на отчет пострадалите при или по повод отбраната на страната.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 52. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При провеждане на регионалната политика по планиране и подготовка за отбрана на съответната административно-териториална единица областните управители и кметовете се подпомагат от съвети по сигурността.

(2) Организацията на дейността, функциите и съставът на съветите по сигурността се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 53. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 54.(1) Организациите и учрежденията разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, план за привеждане от мирно на военно положение и военновременен план за изпълнение на задачи за военно време, възложени им от органите за ръководство на отбраната.

(2) Организациите и учрежденията при обявяване на мобилизация или положение на война привеждат в действие изпълнението на плановете по ал. 1.

(3) Организациите и учрежденията организират защита на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 55. Организациите и учрежденията, на които не са възложени задачи за военно време и не разработват военновременен план:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) при обявяване на мобилизация оповестяват резервистите и осигуряват техниката с мобилизационно назначение;

2. организират защитата на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 56. Ведомствата, организациите и учрежденията предоставят на военните окръжия и органите по отбранително - мобилизационната подготовка необходимата информация за водене на военния отчет и подготовката на страната за отбрана.

Глава пета
ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА, ВОЕННО И ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
(Изменение на заглавието, ДВ,бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 57.(1) При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява "положение на война".

(2) За начало на режима "положение на война" се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.

(3) За край на режима "положение на война" се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден - времето на тяхното фактическо прекратяване.

(4) След обявяване на режим "положение на война" в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове.

(5) В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война.

(6) Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война", не подлежат на обезщетяване.

Чл. 58.(1) При заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея се обявява режим "военно положение".

(2) За начало на режима "военно положение" се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят за обявяване на режим "положение на война" или отменянето на режим "военно положение".

(3) След обявяване на режим "военно положение" се пристъпва към изпълнение на частта от военновременните планове, съответстваща на степента на заплахата.

Чл. 59.(1) Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.

(2) В акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, които влизат в сила или се отменят.

Чл. 60.(1) При обявяване на положение на война и военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ.

(2) При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководство на отбраната са задължителни.

Чл. 60а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във военен конфликт извън случаите по чл. 57 и 58 на територията на страната или на част от нея може да се обяви режим "извънредно положение".

(2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на Президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.

(3) За начало на режима "извънредно положение" се приемат часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на отменянето на режима.

(4) В решението или в указа по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководство на съответните войскови единици от въоръжените сили.

Глава шеста
МОБИЛИЗАЦИЯ. ОТБРАНА И ОХРАНА НА ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА. ТЕРИТОРИАЛНА ОТБРАНА

Чл. 61.(1) Мобилизацията е комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили и други формирования от мирновременен към военновременен състав и организация.

(2) Мобилизацията може да бъде обща или частична.

(3) Обща мобилизация се извършва в случай на:

1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;

2. обявяване на режим "положение на война";

3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на режим "военно положение" за територията на цялата страна.

(4) Частична мобилизация се извършва при обявяване на режим "военно положение" за част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Охраната на държавната граница и контролът за спазването на граничния режим се осъществява от Граничната полиция.

(2) Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Отбраната на държавната граница, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от Българската армия с участието на Граничната полиция.

(4) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете по смисъла на ал. 3 се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(5) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Режимът на полетите за военни цели във въздушното пространство на Република България се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(6) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Контролът над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България по смисъла на ал. 1 и 3 за спазване на установения режим и основните правила за провеждане на полети се осъществява от Българската армия съгласно правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 63. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Териториалната отбрана е част от отбраната на страната, която включва взаимносвързани мероприятия, бойни действия и дейности, провеждани от въоръжените сили, от държавни предприятия, създадени със закон, от централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление на територията на цялата страна или на част от нея извън зоната на военните действия, при обявяване на режим "положение на война", както и при режим "военно положение".

(2) Териториалната отбрана има за цел създаването на условия за изпълнение на функциите на въоръжените сили по отбраната на страната, осигуряване на вътрешния ред и сигурност, както и осигуряване функционирането на националното стопанство.

Чл. 63а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Териториалната отбрана осъществява следните задачи:

1. прикритие на държавната граница със съседни държави, неучастващи във военния конфликт;

2. охрана и отбрана на стратегически обекти на територията на страната;

3. борба с въздушни десанти, с диверсионно-разузнавателни и терористични групи;

4. поддържане и възстановяване на съобщителната инфраструктура;

5. техническо прикритие и възстановяване на транспортните комуникации;

6. поддържане на обществения ред и вътрешната сигурност извън зоната на военните действия;

7. организиране на военнопленнически лагери;

8. провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

(2) Конкретните задачи и съставът на териториалната отбрана се определят в плана за териториална отбрана.

Чл. 63б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Общото ръководство на териториалната отбрана се осъществява от Върховното главно командване, а оперативното ръководство - от Командването на териториалната отбрана.

(2) С обявяването на режим "положение на война" или "военно положение" Президентът на Република България назначава Командването на териториалната отбрана и определя неговите функции.

ЧАСТ ВТОРА
ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава седма
ИЗПОЛЗВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ
(Изменение на заглавието, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Раздел I
Използване на въоръжените сили
(Изменение на заглавието, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 64. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Чл. 65. (Отм.,ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 66. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:

1. поддържане на боеспособността и боеготовността в съответствие с рисковете и заплахите с военен характер;

2. изпълнение на програми за преструктуриране и модернизиране;

3. участие в многонационални военни формирования по силата на международни договори, по които Република България е страна;

4. участие в контролни дейности и в инициативи за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството във военната област на основание на международни договори, по които Република България е страна;

5. участие в подготовката на населението, националното стопанство, военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана;

6. осъществяване охрана на въздушното пространство на страната;

7. поддържане на готовност за хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в акваторията на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

8. подготовка и обучение на войскови единици за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания.

(2) На въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

Чл. 67. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време при наличието на природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания въоръжените сили изпълняват възложените им задачи по участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи по ред, определен със закон.

Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

В мирно време при обявяване на извънредно положение въоръжените сили могат да изпълняват задачи по:

1. оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти и в операции за пресичане на терористични действия.

Чл. 69. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 70. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в операции за поддържане на мира извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Раздел II
Българска армия
(Зал. заглавие, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

При обявяване на режим "военно положение" въоръжените сили:

1. активизират системите за ранно предупреждение, бързо реагиране и управление;

2. увеличават силите и групировките си за сдържане и отбрана в съответствие със степента на военната заплаха.

Чл. 72. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) При обявяване на режим "положение на война" въоръжените сили отблъскват нападението и защитават суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната.

Раздел II
Изграждане на въоръжените сили
(Нов раздел II, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 73. (Отм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; нов, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България.

(2) Българската армия се състои от:

1. Генерален щаб и войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили;

2. Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, които включват в състава си войскови единици на родове и специални войски.

(3) Войските и силите на Българската армия функционално са организирани в Сили за бързо реагиране, Войски за отбрана, Войски за териториална отбрана и Резерв.

(4) Националната гвардейска част е представително военно формирование извън числения състав на Българската армия. Структурата, организацията и редът за използване на националната гвардейска част се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 73а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Организацията и редът на функционирането, както и на носенето на военната служба във въоръжените сили се уреждат с устави.

(2) Уставите на въоръжените сили се утвърждават от министъра на отбраната.

Раздел III
Началник на Генералния щаб на Българската армия
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 122/97 г.)

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е подчинен на Президента на Република България при осъществяване на правомощията му по този закон на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При обявяване на режим "военно положение" и "положение на война" началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на въоръжените сили и пряк началник на техния личен състав.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 3 години.

(2) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема на ротационен принцип измежду първия заместник - началник на Генералния щаб на Българската армия и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили на Българската армия. Новоназначеният началник на Генералния щаб на Българската армия трябва да е служил в друг вид въоръжени сили на Българската армия от предшественика си.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен до 2 години.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия приподписва заповедите на министъра на отбраната относно:

1. организационното изграждане, подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия;

2. подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

3. участието на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;

4. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участието на войскови единици от Българската армия в омиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България и в състава на многонационални формирования на територията на страната.

Чл. 77. (1) Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във въоръжените сили.

(2) Генералният щаб във военно време е Генерален щаб на въоръжените сили.

Чл. 78. (1) Началникът на Генералния щаб:

1. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участва в разработването на военната доктрина на страната и изпълнението на задачите по реализацията й от Българската армия в мирно време и от въоръжените сили - във време на война, както и ръководи разработването на Военна стратегия на Република България;

2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи разработването на доктрини на видовете въоръжени сили и други оперативни и тактически доктрини, стратегически и оперативни планове за действията на въоръжените сили във време на война и на плана за териториална отбрана;

3. ръководи и отговаря за организационното изграждане, за състоянието на подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност и боеспособността на Българската армия;

4. утвърждава оперативните планове за бойните действия на видовете въоръжени сили и плановете за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;

5. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разработва проектоплан за материално-техническото осигуряване на Българската армия, както и проектоплан за обучение, възпитание и мотивация на личния състав;

6. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) предлага на министъра на отбраната за утвърждаване щатовете на Генералния щаб на Българската армия и съгласува щатовете за военно време на Министерството на отбраната и на другите формирования на въоръжените сили;

7. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) утвърждава щатовете на Българската армия без тези на Генералния щаб;

8. (предишна т. 7, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) прави предложения пред министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване офицери с висши военни звания в Българската армия, както и предлага офицери за аташета по отбраната, военни аташета, заслужбите към тях и за работа в международни организации;

9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи разузнаването в Българската армия;

10. (предишна т.9 - ДВ, бр.122/97 г.) организира и ръководи отбраната на държавната граница, охраната и отбраната на въздушното пространство на Република България;

11. (предишна т. 10 - ДВ,бр. 122/97 г.) подготвя предложения до министъра на отбраната за провеждане на обща или частична мобилизация и за привеждане на част или целите въоръжени сили и страната в различна степен на бойна готовност;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 122/97 г.) организира и ръководи подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

13. (предишна т. 12, изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи бойната подготовка и разместването на военните кадри в Българската армия;

14. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за подготовката и придобиването на необходимата квалификация на личния състав на Българската армия във военните училища и академии и в граждански училища в страната или в чужбина;

15. (предишна т. 13 - ДВ,бр. 122/97 г.) изпълнява актовете на върховния главнокомандващ за действията на въоръжените сили в случай на въоръжен конфликт или война;

16. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 122/97 г.) организира опазването на държавната и служебната тайна в Българската армия;

17. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) организира съхраняването на оперативния архив на Българската армия;

18. (предишна т.16 - ДВ,бр.122/97 г.) разработва уставите на въоръжените сили;

19. (предишна т. 17 - изм., ДВ,бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) ръководи военния отчет на наборниците, резервистите и техниката.

20. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за броя на лицата, които да бъдат приети за обучение за нуждите на Българската армия по специалности;

21. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) съгласува учебните планове и квалификационните характеристики на обучаващите се във военните училища;

22. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участва в изграждането и отговаря за поддържането на системата за управление и за комуникационно-информационно осигуряване на Българската армия.

(2) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" и от служба "Военна информация".

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия представлява Българската армия при контактите й с представители на чужди армии и войски.

(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб издава директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Към началника на Генералния щаб се създава Съвет на началник-щабовете като съвещателен орган.

(2) Членове на Съвета на началник-щабовете са първият заместник-началник на Генералния щаб и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Непосредственото ръководство на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и другите формирования в Българската армия се осъществява от съответните началници на главните щабове, командири и началници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Началниците на главните щабове, командирите и началниците носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования.

(3) (Нова - ДВ, бр. 122/97 г.) Към началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са първият заместник-началник на главния щаб и командирите на корпуси (съединения). В заседанията на съвета по решение на началника на главния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) При осъществяване функциите и задачите началниците на главните щабове, командирите и началниците издават директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 81. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Глава осма
ВОИНСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Раздел I
Общи положения

Чл. 82. (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време, служба в мобилизационния резерв и служба в постоянния резерв и задължения по военния отчет.

Чл. 83. (1) Военната служба е кадрова и наборна.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 122/97 г.).

(3) По своето правно положение военнослужещите са кадрови и наборни.

Чл. 84. (1) Воинските задължения за наборна военна служба могат да бъдат заменени с алтернативна служба.

(2) Условията и редът за изпълнение на алтернативната служба се определят със закон.

Чл. 85. (1) Военната служба се изпълнява на територията на Република България.

(2) Условията и редът за изпращане на български войски извън територията на Република България и за протичане на военната служба в тях се определят от Народното събрание.

Чл. 86. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 87. (1) На военна служба не се приемат лица, които нямат българско гражданство.

(2) Лицата, които освен българско гражданство имат и чуждо гражданство, не се освобождават от наборна военна служба, ако са постоянно пребиваващи в Република България.

Чл. 88. Жени се приемат на кадрова военна служба в състава на въоръжените сили на длъжности, определени от министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководителя на друго ведомство.

Чл. 89. (1) Военнослужещите са длъжни да положат военна клетва.

(2) Съдържанието на военната клетва е следното:

"Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!"

(3) Отказът от полагане на военна клетва се смята за отказ от изпълнение на задълженията по военна служба.

Чл. 90. (1) Във Въоръжените сили на Република България военните звания са:

В Сухопътните войски	Във Военноморските
и Военновъздушните сили	сили
1. Войнишки звания
Редник	Матрос
Ефрейтор	Старши матрос
2. Сержантски звания	Старшински звания
Младши сержант	Старшина II степен
Сержант	Старшина I степен
Старши сержант	Главен старшина
Старшина	Мичман
Офицерски кандидат	Офицерски кандидат
3. Младши офицерски звания
Младши лейтенант	Младши лейтенант
Лейтенант	Лейтенант
Старши лейтенант	Старши лейтенант
Капитан	Капитан-лейтенант
4. Старши офицерски звания
Майор	Капитан III ранг
Подполковник	Капитан II ранг
Полковник	Капитан I ранг
5. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Висши офицерски звания
бригаден генерал	бригаден адмирал
генерал-майор	контраадмирал
генерал-лейтенант	вицеадмирал
генерал	адмирал

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Висши офицерски звания може да се присвояват на офицерите, които са назначени или се назначават на длъжности, изискващи такова звание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите на длъжности, изискващи висши офицерски звания. Длъжностите, изискващи висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(4) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите на наборна военна служба, завършили центровете за подготовка на офицери от резерва, се присвоява военно звание "старшина-школник", а при уволнение от наборна военна служба - звание "младши лейтенант".

Чл. 91. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб утвърждава основните и междинните командни длъжности и ги приравнява към военните звания по чл. 90.

(2) За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят минималният и максималният срок за престояване в това звание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната приравнява длъжностите в Министерството на отбраната към основните и междинните командни длъжности.

(4) Ръководителите на министерствата и ведомствата, в които има военизирани длъжности, съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб ги приравняват към основните и междинните командни длъжности.

Чл. 92. (1) Военнослужещите се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Военнослужещите се повишават в следващо военно звание при назначаване на по-висока длъжност, изискваща такова звание.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват военни звания и те могат да бъдат повишавани във военни звания последователно при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

Чл. 93. (1) Военнослужещите се понижават в звание по реда на неговото присвояване при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.

(3) Военните звания "редник" и "матрос" не могат да бъдат отнемани.

Чл. 94. (1) Военнослужещите могат да бъдат награждавани с бойни отличия.

(2) Награждаването с бойни отличия се извършва в съответствие с техния статут по условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

Чл. 95. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите от Министерството на отбраната и от въоръжените сили носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната.

(2) Военнослужещите от другите видове войски и въоръжени формирования носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от ръководителя на друго ведомство съгласувано с министъра на отбраната.

(3) Правилата за носене на униформата и отличителните знаци се определят в уставите на въоръжените сили.

Раздел II
Наборна военна служба

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Наборната военна служба е задължителна и се изпълнява в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи и във въоръжените сили при условия и по ред, определени в Конституцията на Република България, в този закон, в Закона за Министерството на вътрешните работи и в уставите на въоръжените сили.

(2) Специфичните правомощия на военнослужещите на наборна военна служба като органи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97. (1) Всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба.

(2) Пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 30 години.

Чл. 98. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Наборната военна служба е 9 месеца, а за завършилите висше образование със степен "бакалавър" или "магистър" или приравнените на тях образователно квалификационни степени - 6 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед.

Чл. 99. Военнослужещите на наборна военна служба се осигуряват с всички натурални доволствия във вид и по норми, утвърдени от Министерския съвет.

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 122/97 г.).

Чл. 101. (1) На постъпилите на наборна военна служба се присвоява звание "редник" или "матрос" и се назначават на първа войнишка длъжност.

(2) Присвояването на званието и назначаването на длъжност по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника на поделението.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба до придобиване на първа воинска специалност или квалификация и полагане на военна клетва не могат да бъдат назначавани на следваща войнишка длъжност.

(4) В зависимост от придобитата воинска специалност или квалификация военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат назначавани на следващи войнишки и сержантски, а за Военноморските сили - старшински, длъжности при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 102. (Изм., ДВ, бр. 93 от 1998 г.)

(1) На всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, заверена от командира или началника на поделението. В нея се отразяват длъжността и званието му, както и други данни, посочени в уставите на въоръжените сили.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната книжка е документ, удостоверяващ изпълнението на наборната военна служба.

(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военните книжки и документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност, се съхраняват в поделението, където военнослужещият отбива военната си служба.

Чл. 103. По молба на военнослужещия, подадена по команден ред, наборната военна служба може да бъде прекъсната еднократно за целия срок на службата, но за не повече от 6 месеца със заповед на съответния министър или ръководител на друго ведомство след съгласуване с министъра на отбраната.

Чл. 104. (1) Уволнението от наборната военна служба се извършва с изтичането на срока на службата по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Денят на уволнението от наборна военна служба и преминаването в мобилизационния резерв се обявяват в заповед и се отразяват във военната книжка.

(3) В изключителни случаи Народното събрание, а когато то не заседава - президентът на републиката, може да задържи на военна служба подлежащия на уволнение набор по предложение на Министерския съвет за срок до 3 месеца.

Чл. 105. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) При смърт на военнослужещ по време или по повод на изпълнение на наборна военна служба братята му, които отбиват наборна военна служба, се уволняват по тяхна молба.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г От наборна военна служба се уволняват по тяхна молба военнослужещи, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Уволненията по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на министъра на отбраната или на министъра на вътрешните работи.

Чл. 106. (1) От наборна военна служба се отлагат:

1. учащите се в средните училища - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) младежите, които са приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, и приравнените към тях чужди висши училища - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 27 години;

3. страдащите от болести, определени в списък, утвърден от министъра на отбраната и съгласуван с министъра на здравеопазването, но за не повече от 3 години, след което се взема окончателно решение за годността им за военна служба;

4. задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода до отмяна на мярката за неотклонение или изтичане на срока на наказанието, ако след този срок не са навършили пределна възраст за повикване на наборна служба;

5. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) българските граждани, постоянно живеещи в чужбина - до завръщането им в страната, но не по-късно от навършването на 27 години;

6. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) наборниците, признати за годни за военна служба, които поради попълване на определената квота за съответната година не могат да започнат изпълнението й.

(2) (Изм. - ДВ, бр.122/97 г.) Лицата, отложени от наборна военна служба на основание ал. 1, т. 3 и приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, или в приравнените към тях чуждестранни висши училища, се отлагат от наборна военна служба до завършване на образованието си, но не по-късно от навършване на 27 години.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Лицата, отложени от наборна военна служба на основание ал. 1, т. 6, се повикват за изпълнението й през следващата година.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) От наборна военна служба могат да се отлагат:

1. един от двама или повече братя, едновременно подлежащи на служба, по тяхно искане - до изслужване срока на службата на другия, ако след отлагането няма да навърши пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

2. младежи в тежко материално и семейно положение по предложение на органа на местната администрация, но за не повече от 3 поредни години.

Чл. 107. От наборна военна служба се освобождават:

1. негодните за военна служба;

2. навършилите към момента на явяване на военна служба пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител;

4. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) братята и синовете на военнослужещите на набор