ЗАКОН
ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.; изм. и доп., бр. 67/96 г., бр. 122/97 г.; изм., бр. 70/98 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 152 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 12 от 1999 г.; доп., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 69 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2000 г.; доп., бр. 64 от 2000 г. - в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 25 от 16.03.2001 г. - в сила от 31.03.2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 1 от 04.01.2002 г.)

ЧАСТ ПЪРВА
ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.

Чл. 2. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.

(2) Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната.

(3) Държавата се грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната има за цел:

1. защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната;

2. създаването на вътрешно- и външнополитически условия за гарантиране на националната сигурност;

3. защитата на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и в чужбина.

(3) Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите.

Чл. 4. Дейностите, свързани с отбраната и с въоръжените сили, се осъществяват в съответствие с Конституцията, със законите и с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 5. Дейностите в областта на отбраната се осъществяват при съчетаване на публичността и изискванията за опазването на държавната и служебната тайна.

Чл. 6. Основните дейности в областта на отбраната включват:

1. (доп. - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) планиране на отбраната;

2. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

3. разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни и други мирновременни и военновременни планове;

4. разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове;

5. изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война;

6. изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност;

7. водене на разузнаване и контраразузнаване;

8. охрана на държавната граница на Република България;

9. подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война;

10. изграждане на необходимите отбранителни и защитни съоръжения за войските и населението;

11. оперативна подготовка на територията на страната;

12. подготовка и осъществяване на териториалната отбрана;

13. подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства и във време на война;

14. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) използване на въоръжените сили съгласно Конституцията и законите на страната;

15. защита на населението и националното стопанство при извънредни обстоятелства и във време на война;

16. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) осъществяване на сътрудничество с други държави и международни организации;

17. военно-патриотично възпитание;

18. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили.

Чл. 6а.(Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Планирането на отбраната е дейност за определяне и осигуряване на необходимите човешки, финансови и материални ресурси, както и разпределянето им с цел неутрализиране на рисковете и заплахите и за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Планирането на отбраната включва и разработването на планове и програми в областите на колективната сигурност и отбрана, международното военно сътрудничество и в изпълнение на задълженията на Република България по силата на международни договори, по които тя е страна.

(3) Планирането на отбраната се извършва въз основа на:

1. Концепцията за национална сигурност на Република България;

2. Военната доктрина на Република България;

3. Военната стратегия и други стратегически концепции;

4. Бялата книга на отбраната;

5. директиви, планове и програми за изграждане и развитие, подготовка и използване на въоръжените сили, икономиката, населението и отбранителната инфраструктура;

6. държавния военновременен план и плана за териториалната отбрана.

Чл. 7.(1) (Доп. - ДВ, бр. 122/97 г.) Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектувани с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Въоръжените сили включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

(3) При изпълнение на задачите, възложени им по този закон, въоръжените сили използват оръжия, бойна, специална и спомагателна техника и прилагат военните си и други умения, похвати и действия в съответствие с конвенциите по международното хуманитарно право, по които Република България е страна.

Чл. 8. Върху въоръжените сили се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията на този закон органи.

Чл. 9. Във въоръжените сили официалният език е българският. При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително.

Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона.

(2) Лицата, изпълняващи военна служба, са военнослужещи.

(3) Военнослужещите се ползват с всички права по Конституцията и законите, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 11. (1) Военнослужещите при изпълнение на служебните си задължения са неприкосновени и се намират под защита на закона.

(2) Неприкосновеността на военнослужещите се изразява в специалната защита на живота и здравето им от закона.

Чл. 12. (1) Този закон се прилага към всички български граждани, намиращи се в страната или в чужбина.

(2) Законът има действие и по отношение на юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.

Глава втора
ИКОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА

Чл. 13. (1) Икономическите основи на отбраната включват:

1. финансово осигуряване на дейностите в областта на отбраната и на въоръжените сили от държавния бюджет;

2. предоставяне на държавни и общински имоти и имущество за целите на отбраната и за въоръжените сили;

3. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

4. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Финансовото и материално-техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили включва:

1. текуща издръжка на въоръжените сили;

2. производство, ремонт, доставки на въоръжения и техника, оборудване и друго имущество;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство, изграждане и поддържане на военната част от единната система за управление, за ранно предупреждение, отразяване на кризи, планиране и управление на отбраната при положение на война, военно положение или извънредно положение;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) дейност по материалното и техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили;

5. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната;

6. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на отбраната;

7. социални и обслужващи дейности;

8. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на въоръжения и друга специална продукция;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) подготовка на въоръжените сили за участие в превантивната и непосредствената защита на населението, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

10. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 9, бр. 49 от 2000 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили;

11. (предишна т. 9, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 10, бр. 49 от 2000 г.) други дейности, свързани с осигуряването на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Управлението на финансовите ресурси включва:

1. единен контрол за ефективното разпределяне на ресурсите;

2. прилагане на системата за планиране и програмиране на бюджетните разходи;

3. използване на трезорна система, обхващаща разпоредителите с бюджетни кредити.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) За осъществяване на спомагателни и обслужващи дейности Министерството на отбраната може да сключва договори за съвместна дейност с физически и юридически лица за срок до 10 години.

(2) По изключение предмет на договорите по ал. 1 могат да бъдат имоти - публична държавна собственост, при условие че те се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 15. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 15а.(Нов - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.)

(1) Финансовото осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия се извършва от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната, както и от други източници, по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

(2) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:

1. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на недвижими имоти, обявени за имоти - частна държавна собственост, управлявани от Министерството на отбраната;

2. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на обекти на незавършено строителство, изграждани от Министерството на отбраната, нуждата от които е отпаднала;

3. продажба на ненужно въоръжение и техника, оборудване и други движими вещи;

4. таксите по Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

5. сумите от светлинните такси по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

6. глобите по чл. 303 - 309а;

7. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от Министерството на отбраната;

8. приходите от услуги, отдаване под наем и извършване на съвместна дейност с движими и недвижими вещи, предоставени за управление на Министерството на отбраната;

9. приходите от правото на използване на изобретения или от разпореждане с патенти по чл. 19 от Закона за патентите, на които собственик е Министерството на отбраната;

10. приходите от дарения.

(3) Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет.

Чл. 16. Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се финансират от държавния бюджет.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Разходната част на бюджета на Министерството на отбраната се разработва по пълна бюджетна класификация и се приема от Народното събрание най-малко в следните направления:

1. разходи за текуща издръжка;

2. инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната;

3. разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната;

4. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разходи за финансово осигуряване на националната гвардейска част.

Чл. 18. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 20. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 21. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 22.(1) Въоръжените сили спазват законите и другите нормативни актове относно опазването и съхранението на земята и околната среда.

(2) Министерският съвет може да разрешава отклонения от изискванията към техническите и другите параметри на бойната техника, както и към осъществяваната дейност при учения и други военни мероприятия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) След провеждане на мероприятия по оперативната и бойната подготовка и друга военна дейност министерствата и ведомствата, в състава на които има въоръжени сили, осигуряват рекултивация на ползваните земеделски земи и други имоти за сметка на собствения си бюджет съгласно изискванията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23.(1) За подготовката и работата на националното стопанство във военно време Министерският съвет приема общ държавен военновременен план и военновременен проектобюджет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)За изпълнението на военновременния план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите държавни резерви и национални военновременни мобилизационни резерви.

(3) Мощностите за военно време могат да се използват пълно, частично или да не се използват в мирно време.

(4) Поддържането на мощностите по военновременния план, които пълно се използват в мирно време, е за сметка на организациите и търговските дружества, които ги управляват и стопанисват.

(5) Мощностите по военновременния план, които се използват частично или не се използват в мирно време, се поддържат пропорционално или изцяло за сметка на държавния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната може да образува или да дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на Министерството на отбраната.

Глава трета
РЪКОВОДСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Раздел I
Органи за ръководство на отбраната

Чл. 25. Ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет.

Раздел II
Народно събрание

Чл. 26. Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната, когато изпълняват задачи с военен или военнополитически характер;

3. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с военен или с военнополитически характер;

4. (предишна т.3 - ДВ, бр. 122/97 г.) обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

5. (предишна т.4 - ДВ, бр. 122/97 г.) ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

6. (предишна т.5 - ДВ, бр. 122/97 г.) приема с решение концепцията за националната сигурност и военната доктрина по предложение на Министерския съвет;

7. (предишна т.6 - ДВ, бр. 122/97 г.) приема дългосрочни програми за развитието на въоръжените сили;

8. (предишна т.7 - ДВ, бр. 122/97 г.) определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната;

9. (предишна т.8 - ДВ, бр. 122/97 г.) определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет;

10. (предишна т.9 - ДВ, бр.122/97 г.) осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии;

11. (предишна т.10 - ДВ,бр.122/97 г.) упражнява парламентарен контрол върху дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили, в рамките на Конституцията;

12. (предишна т.11 - ДВ,бр.122/97 г.) открива, преобразува и закрива военни академии и висши военни училища.

Раздел III
Президент на републиката

Чл. 27. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

Чл. 28. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.

Чл. 29. При военен конфликт или война президентът на републиката съгласно Конституцията и този закон:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Чл. 30.(1) С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.

Раздел IV
Министерски съвет

Чл. 31.(1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили.

(2) Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.

Чл. 32. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява военната политика на страната;

2. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на български войскови единици извън територията на страната за изпълнение на хуманитарни, природозащитни, образователни, спортни и други задачи с мирен (невоенен) характер, без оръжие;

3. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на отделни невъоръжени военнослужещи извън територията на страната за изпълнение на официални или представителни задачи, произтичащи от международни договорености на Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на военна техника и екипировка извън територията на страната;

5. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с мирен (невоенен) характер, освен ако в закон не е предвидено друго;

6. (предишна т.2 - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

7. (предишна т.3 - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана;

8. (предишна т.4 - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) приема решения за обмен на информация в интерес на интеграционната политика на страната, включително съставляваща държавна и служебна тайна, със страни и международни организации, с които има подписани и влезли в сила споразумения за взаимна защита на секретната информация;

9. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема по предложение на министъра на отбраната общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му, както и решение за провеждане на стратегическия преглед на отбраната;

10. (предишна т.6 - ДВ, бр.122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите и го внася за утвърждаване от Народното събрание;

10а. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) след утвърждаване и въвеждане в действие от Народното събрание на военновременния бюджет на страната организира неговото изпълнение чрез Министерството на финансите и Българската народна банка, държавните органи и общинската администрация;

11. (предишна т.7 - ДВ, бр.122/97 г.) ръководи и контролира производството и търговията с военна продукция и продукция със специално предназначение;

12. (предишна т.8 - ДВ, бр.122/97 г.) определя нормативи и ред за натрупване, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;

13. (предишна т.9 - ДВ, бр.122/97 г.) осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно на военно положение;

14. (предишна т.10 - ДВ,бр.122/97 г.) организира дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за бедствия и аварии;

15. (предишна т.11 - ДВ,бр.122/97 г.) открива, преобразува и закрива факултети, филиали, институти и колежи към военните академии и висшите военни училища и военнонаучни организации и определя техния статут въз основа на искане на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;

16. (предишна т.12 - ДВ,бр.122/97 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.);

17. (предишна т.13 - ДВ,бр.122/97 г.) утвърждава изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти в съответствие с нуждите на отбраната;

18. (предишна т.14 - ДВ,бр.122/97 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.);

19. (предишна т.15 - ДВ,бр.122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема Правилника за кадрова военна служба и други нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;

20. (предишна т.16 - ДВ,бр.122/97 г.) прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;

21. (предишна т.17 - ДВ,бр.122/97 г.) приема нормативни актове, свързани с помощта и грижата на държавата за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 122/97 г.) От името на Министерския съвет министър - председателят на Република България ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 33. Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната и въоръжените сили.

Раздел V
Министър на отбраната

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:

1. началника на Генералния щаб на Българската армия;

2. заместник-министрите на отбраната.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При изпълнение на правомощията си министърът на отбраната се подпомага от политически кабинет по смисъла на Закона за администрацията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната, заместник-министрите и другите членове на политическия кабинет са цивилни лица.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява граждански контрол върху Българската армия, като:

1. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) ръководи планирането на отбраната в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) съставя проект на държавния бюджет в частта му за Министерството на отбраната;

3. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) разпределя бюджета на Министерството на отбраната и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване на Българската армия;

4. ръководи кадровата политика и отговаря за окомплектуването на Българската армия с личен състав и за подготовката на офицерските кадри;

5. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната и националната сигурност;

6. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност;

7. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) съгласувано с министъра на образованието и науката прави предложения за откриване, преобразуване и закриване на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали, институти и колежи към тях, както и военнонаучни организации;

8. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи осъществяването на здравната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната;

10. ръководи и осигурява социалната политика;

11. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи дейностите в областта на военната стандартизация, кодификация и сертификация;

12. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разрешава участието на войскови единици от Българската армия при овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

13. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г., изм., бр. 49 от 2000 г.) контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия на труд в Министерството на отбраната и в Българската армия;

14. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи дейността по опазване на държавната и служебната тайна в Министерството на отбраната и в Българската армия;

15. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) прави предложение до Министерския съвет за назначаване на офицер с висше офицерско звание на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия;

16. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава щатовете на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия;

17. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) назначава и отзовава представителите на Министерството на отбраната в международни организации,военните аташета и аташетата по отбраната и служителите в службите към тях, както и ръководи тяхната дейност;

18. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи информационната и издателската дейност на Министерството на отбраната и връзките с обществеността;

19. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи военната полиция и военното контраразузнаване;

20. (предишна т. 14, изм. - ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;

21. (предишна т. 15, изм., ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта и съобщенията използването на въздушното пространство за военни цели;

22. (предишна т. 16, изм., ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства;

23. (предишна т. 17, изм., ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) утвърждава списък на военни летища, които могат да бъдат определени за резервисти летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози; ;

24. (предишна т. 18, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра за държавните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;

25. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) съгласува разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната;

26. (предишна т. 19, изм. - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на системата на Министерството на отбраната и на Българската армия;

27. (предишна т. 20, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи дейностите по подпомагане и грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната;

28. (предишна т. 21, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) отговаря за стопанисването и управлението на държавните военни имоти;

29. (предишна т. 22, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи спортната дейност и отговаря за развитието на материалната спортна база.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната:

1. проект за военна доктрина на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на план за организационното изграждане на Българската армия;

3. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) предложение за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Министерство на отбраната и в Българската армия;

4. проект на общ държавен военновременен план;

5. предложение за обявяване на обща или частична мобилизация.

6. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на план за териториална отбрана;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на Военна стратегия;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проект на програми за изграждане и развитие на Българската армия;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) предложение за провеждане на стратегически преглед на отбраната."

Чл. 36. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб:

1. (изм., ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема офицери на военна служба и присвоява първо офицерско звание в Министерството на отбраната и в Българската армия ;

2. повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери в Българската армия;

3. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Министърът на отбраната повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери от Министерството на отбраната и подчинените му звена.

Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Информация в интерес на отбраната и националната сигурност се добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя от служба "Военна информация".

(2) Служба "Военна информация" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(3) Дейността на служба "Военна информация" се регламентира с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната."

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган.

(2) Членове на Съвета по отбраната са началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната, първият заместник-началник на Генералния щаб и началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили.

(3) В заседанията на Съвета по отбраната по решение на министъра на отбраната могат да участват и други длъжностни лица.

(4) Съветът по отбраната разглежда:

1. актуални въпроси на военната политика на страната;

2. военните аспекти на концепцията за национална сигурност и военната доктрина на страната;

3. структурата и функциите на Министерството на отбраната;

4. бюджета на Министерството на отбраната;

5. плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия;

6. (доп., ДВ,бр. 49 от 2000 г.) материално-техническото и медицинското осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

7. (доп., ДВ,бр. 49 от 2000 г.) финансовото, материалното и социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. предложения за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания;

9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.

(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.

Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия се осъществява от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване". Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(2) Структурата и организацията на дейността на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" се определят с правилник на министъра на отбраната.

(3) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" има следните функции:

1. осигурява защитата на Министерството на отбраната и на Българската армия от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу тяхната сигурност;

2. извършва дейности за опазване на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия, за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, извършени в Министерството на отбраната и в Българската армия, и за издирване на извършителите им;

3. извършва охрана на мероприятия, обекти и лица в Министерството на отбраната и в Българската армия;

4. осигурява контрола по спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи от военнослужещи;

5. извършва дейности по събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(4) Служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" осъществява функциите си по отношение на:

1. личния състав от Министерството на отбраната и от Българската армия при или по повод изпълнение на служебните им задължения;

2. лица, извън посочените по т. 1, които са участвали в извършването на престъпления с тях, както и за предотвратяване на деяния, насочени срещу реда и сигурността в Министерството на отбраната и в Българската армия;

3. чуждестранни лица, когато това е предвидено в международни договори с военен характер, по които Република България е страна.

(5) При осъществяване на функциите си служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" си взаимодейства с другите държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 40а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Органи на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" са лицата от личния й състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители по ал. 1 се определят от министъра на отбраната.

(3) Органите по ал. 1 удостоверяват правомощията си със служебен знак и/или със служебна карта.

(4) Органите по ал. 1 са длъжни по всяко време да изпълняват задълженията си за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление и да оказват помощ на лица, пострадали от престъпления или при нещастни случаи, както и на тези, които се намират в безпомощно състояние.

(5) Държавните органи, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на органите по ал. 1 при изпълнение на функциите им.

Чл. 40б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При осъществяване на функциите си органите на военната полиция имат следните правомощия:

1. да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със закон, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

2. да задържат до 24 часа лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

3. да извършват процесуално-следствени действия по предварителни проверки за събиране на достатъчно данни за образуване на предварително производство по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс;

4. да разкриват и участват в разследването на престъпления от общ характер, извършени на територията на военните поделения и обекти, както и от лицата по чл. 40, ал. 4 при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;

5. да издават разпореждания до лицата по чл. 40, ал. 4 и да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на реда и сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

6. да призовават в служебните си помещения лицата по чл. 40, ал. 4 при осъществяване на правомощията си;

7. да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер, по ред, определен от министъра на отбраната съгласувано с министъра на вътрешните работи;

8. да извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. да извършват личен обиск на лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и на отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

10. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

(2) Физическата сила, помощните средства или оръжието се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение, съобразно конкретната обстановка и при вземане на всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Чл. 40в. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При осъществяване на функциите си органите на военното контраразузнаване имат следните правомощия:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани със заплахи за сигурността на Министерството на отбраната и Българската армия;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на отбраната;

3. привличат граждани към доброволно сътрудничество по ред, определен от министъра на отбраната;

4. могат да предупреждават устно или писмено лицата по чл. 40, ал. 4, за които има достатъчно данни, че ще извършат престъпление или нарушение срещу сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

5. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

6. упражняват контрол и издават задължителни предписания по опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна или служебна тайна, в Министерството на отбраната и Българската армия;

7. събират, обработват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. в кръга на своята компетентност могат да изискват информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и учреждения на Министерството на отбраната и от Българската армия и от други лица във връзка със защитата на сигурността на Министерството на отбраната и на Българската армия;

9. предоставят чрез министъра на отбраната информация на висшите органи на държавната власт и държавното управление, както и на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

Чл. 41.(1) Структурата и функциите на Министерството на отбраната се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Министерството на отбраната е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Глава четвърта
УЧАСТИЕ НА ДРУГИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ В ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 42.(1) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, военновременен план и план за привеждане от мирно на военно положение.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Органите по ал. 1 участват в разработването на плана за териториалната отбрана и в неговото изпълнение.

(3) (Предишна ал. 2, доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Плановете по ал. 1 и 2 се утвърждават по ред, определен от Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация планират средства в годишните си бюджети за провеждане на отбранително-мобилизационни мероприятия и други мероприятия по отбраната.

Чл. 43. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 44. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на вътрешните работи съгласувано с министъра на отбраната поддържа в състояние на бойна и мобилизационна готовност националните и териториалните служби на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на военновременните им задачи.

Чл. 45. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Министърът на финансите:

1. съгласувано с компетентните държавни органи и с Българската народна банка разработва методика за съставяне и изпълнение на военновременния бюджет и я внася в Министерския съвет за утвърждаване;

2. въз основа на приетия общ държавен военновременен план изготвя и изпраща бюджетни насоки и указания до държавните органи и общинската администрация относно съставянето на проектите на военновременните им бюджети.

Чл. 46. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 47. Българската народна банка:

1. разработва правила и нормативи за осигуряване дейността на банковата система във време на война;

2. съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб разработва военновременен план и план за привеждане на банковата система за работа във време на война;

3. осигурява и поддържа военновременен резерв в национална и чуждестранна валута.

Чл. 48. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 49. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия:

1. разработва проекти на нормативни актове за поддържане и използване на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация във време на война и ги внася в Министерския съвет;

2. извършва подготовка на железопътния, автомобилния и водния транспорт, както и на гражданската авиация за привеждането им от мирно на военно положение и поддържа мобилизационната готовност на формированията;

3. организира и ръководи подготовката на пощенската и далекосъобщителните мрежи за привеждането им от мирно на военно положение и за съобщително осигуряване на въоръжените сили на страната в мирно и във военно време;

4. определя със заповед условията и реда за използване на далекосъобщителните мрежи при обявяване на режим "военно положение" или режим "положение на война";

5. организира изграждането и поддържането на транспортните и съобщителните обекти за нуждите на отбраната, осигурява и поддържа военновременните запаси и мощности в транспортната и съобщителната мрежа.

Чл. 50. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 51.(1) Областните управители и кметовете на общините осъществяват подготовката на икономиката и населението на административно-териториалните единици за отбрана, като:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката; осъществяват и съдействат за подготовката на набора и извикването му във въоръжените сили; организират оповестяването, събирането и доставянето на мобилизационните ресурси за войсковите части;

2. осигуряват денонощно дежурство и оповестяване при мобилизация, военно положение, положение на война и при бедствия и аварии;

3. осигуряват устойчива работа на стопанството на съответната административно-териториална единица във време на война;

4. подготвят и разпределят трудовите ресурси, необходими за военно време;

5. при обявяване на мобилизация или война изпълняват възложените им задължения от органите за ръководство на отбраната;

6. организират и ръководят мероприятията за защита на населението и националното стопанство при военен конфликт, война, бедствия и аварии;

7. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) осигуряват в битово и функционално отношение дейността на специализираните органи от Министерството на отбраната за работа с мобилизационните ресурси и наборниците;

8. водят на отчет пострадалите при или по повод отбраната на страната.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Средствата за изпълнение на възложените задачи по ал. 1 ежегодно се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 52. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При провеждане на регионалната политика по планиране и подготовка за отбрана на съответната административно-териториална единица областните управители и кметовете се подпомагат от съвети по сигурността.

(2) Организацията на дейността, функциите и съставът на съветите по сигурността се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 53. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 54.(1) Организациите и учрежденията разработват и поддържат в готовност за изпълнение план за мобилизация, план за привеждане от мирно на военно положение и военновременен план за изпълнение на задачи за военно време, възложени им от органите за ръководство на отбраната.

(2) Организациите и учрежденията при обявяване на мобилизация или положение на война привеждат в действие изпълнението на плановете по ал. 1.

(3) Организациите и учрежденията организират защита на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 55. Организациите и учрежденията, на които не са възложени задачи за военно време и не разработват военновременен план:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) при обявяване на мобилизация оповестяват резервистите и осигуряват техниката с мобилизационно назначение;

2. организират защитата на работниците и служителите при война, бедствия и аварии.

Чл. 56. Ведомствата, организациите и учрежденията предоставят на военните окръжия и органите по отбранително - мобилизационната подготовка необходимата информация за водене на военния отчет и подготовката на страната за отбрана.

Глава пета
ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА, ВОЕННО И ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
(Изменение на заглавието, ДВ,бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 57.(1) При въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения се обявява "положение на война".

(2) За начало на режима "положение на война" се приема часът и денят на обявяването на войната или времето на фактическото започване на бойните действия.

(3) За край на режима "положение на война" се приема обявеният час и ден за прекратяване на военните действия, а в случай на продължаването им след обявения час и ден - времето на тяхното фактическо прекратяване.

(4) След обявяване на режим "положение на война" в страната и във въоръжените сили се пристъпва към изпълнение на задачите съгласно военновременните планове.

(5) В случай на внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната въоръжените сили предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да чакат обявяване на война.

(6) Щетите, произтичащи от действия в интерес на отбраната в условията на режим "положение на война", не подлежат на обезщетяване.

Чл. 58.(1) При заплаха от въоръжено нападение или война на територията на цялата страна или на част от нея се обявява режим "военно положение".

(2) За начало на режима "военно положение" се приема часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят за обявяване на режим "положение на война" или отменянето на режим "военно положение".

(3) След обявяване на режим "военно положение" се пристъпва към изпълнение на частта от военновременните планове, съответстваща на степента на заплахата.

Чл. 59.(1) Положение на война и военно положение се обявяват с решение на Народното събрание или указ на президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестяват по всички средства за масово осведомяване.

(2) В акта за обявяване на положение на война или военно положение се посочват нормативните актове, които влизат в сила или се отменят.

Чл. 60.(1) При обявяване на положение на война и военно положение отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ.

(2) При обявяване на положение на война и военно положение решенията на органите за ръководство на отбраната са задължителни.

Чл. 60а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) При възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във военен конфликт извън случаите по чл. 57 и 58 на територията на страната или на част от нея може да се обяви режим "извънредно положение".

(2) Извънредно положение се обявява с решение на Народното събрание или с указ на Президента на републиката по установения в Конституцията ред и се оповестява по всички средства за масово осведомяване.

(3) За начало на режима "извънредно положение" се приемат часът и денят на обявяването му, а за край - часът и денят на отменянето на режима.

(4) В решението или в указа по ал. 2 се определят задачите, числеността, срокът за използване и ръководство на съответните войскови единици от въоръжените сили.

Глава шеста
МОБИЛИЗАЦИЯ. ОТБРАНА И ОХРАНА НА ДЪРЖАВНАТА ГРАНИЦА. ТЕРИТОРИАЛНА ОТБРАНА

Чл. 61.(1) Мобилизацията е комплекс от мероприятия за преминаване на въоръжените сили и други формирования от мирновременен към военновременен състав и организация.

(2) Мобилизацията може да бъде обща или частична.

(3) Обща мобилизация се извършва в случай на:

1. внезапно въоръжено нападение или нахлуване на чужди войски на територията на страната;

2. обявяване на режим "положение на война";

3. заплаха от въоръжено нападение или война и обявяване на режим "военно положение" за територията на цялата страна.

(4) Частична мобилизация се извършва при обявяване на режим "военно положение" за част от територията на страната и при други случаи, изискващи провеждането на мобилизация.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Охраната на държавната граница и контролът за спазването на граничния режим се осъществява от Граничната полиция.

(2) Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Отбраната на държавната граница, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от Българската армия с участието на Граничната полиция.

(4) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Режимът на плаване на корабите в териториалното море, вътрешните води, пристанищата и рейдовете по смисъла на ал. 3 се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(5) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Режимът на полетите за военни цели във въздушното пространство на Република България се определя от министъра на отбраната съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(6) (Доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Контролът над въздухоплаването във въздушното пространство на Република България по смисъла на ал. 1 и 3 за спазване на установения режим и основните правила за провеждане на полети се осъществява от Българската армия съгласно правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 63. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Териториалната отбрана е част от отбраната на страната, която включва взаимносвързани мероприятия, бойни действия и дейности, провеждани от въоръжените сили, от държавни предприятия, създадени със закон, от централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление на територията на цялата страна или на част от нея извън зоната на военните действия, при обявяване на режим "положение на война", както и при режим "военно положение".

(2) Териториалната отбрана има за цел създаването на условия за изпълнение на функциите на въоръжените сили по отбраната на страната, осигуряване на вътрешния ред и сигурност, както и осигуряване функционирането на националното стопанство.

Чл. 63а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Териториалната отбрана осъществява следните задачи:

1. прикритие на държавната граница със съседни държави, неучастващи във военния конфликт;

2. охрана и отбрана на стратегически обекти на територията на страната;

3. борба с въздушни десанти, с диверсионно-разузнавателни и терористични групи;

4. поддържане и възстановяване на съобщителната инфраструктура;

5. техническо прикритие и възстановяване на транспортните комуникации;

6. поддържане на обществения ред и вътрешната сигурност извън зоната на военните действия;

7. организиране на военнопленнически лагери;

8. провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

(2) Конкретните задачи и съставът на териториалната отбрана се определят в плана за териториална отбрана.

Чл. 63б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Общото ръководство на териториалната отбрана се осъществява от Върховното главно командване, а оперативното ръководство - от Командването на териториалната отбрана.

(2) С обявяването на режим "положение на война" или "военно положение" Президентът на Република България назначава Командването на териториалната отбрана и определя неговите функции.

ЧАСТ ВТОРА
ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава седма
ИЗПОЛЗВАНЕ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ
(Изменение на заглавието, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Раздел I
Използване на въоръжените сили
(Изменение на заглавието, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 64. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Чл. 65. (Отм.,ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 66. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:

1. поддържане на боеспособността и боеготовността в съответствие с рисковете и заплахите с военен характер;

2. изпълнение на програми за преструктуриране и модернизиране;

3. участие в многонационални военни формирования по силата на международни договори, по които Република България е страна;

4. участие в контролни дейности и в инициативи за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството във военната област на основание на международни договори, по които Република България е страна;

5. участие в подготовката на населението, националното стопанство, военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана;

6. осъществяване охрана на въздушното пространство на страната;

7. поддържане на готовност за хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в акваторията на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

8. подготовка и обучение на войскови единици за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания.

(2) На въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

Чл. 67. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време при наличието на природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания въоръжените сили изпълняват възложените им задачи по участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи по ред, определен със закон.

Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

В мирно време при обявяване на извънредно положение въоръжените сили могат да изпълняват задачи по:

1. оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти и в операции за пресичане на терористични действия.

Чл. 69. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 70. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в операции за поддържане на мира извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Раздел II
Българска армия
(Зал. заглавие, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

При обявяване на режим "военно положение" въоръжените сили:

1. активизират системите за ранно предупреждение, бързо реагиране и управление;

2. увеличават силите и групировките си за сдържане и отбрана в съответствие със степента на военната заплаха.

Чл. 72. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) При обявяване на режим "положение на война" въоръжените сили отблъскват нападението и защитават суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната.

Раздел II
Изграждане на въоръжените сили
(Нов раздел II, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 73. (Отм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; нов, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България.

(2) Българската армия се състои от:

1. Генерален щаб и войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили;

2. Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, които включват в състава си войскови единици на родове и специални войски.

(3) Войските и силите на Българската армия функционално са организирани в Сили за бързо реагиране, Войски за отбрана, Войски за териториална отбрана и Резерв.

(4) Националната гвардейска част е представително военно формирование извън числения състав на Българската армия. Структурата, организацията и редът за използване на националната гвардейска част се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 73а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Организацията и редът на функционирането, както и на носенето на военната служба във въоръжените сили се уреждат с устави.

(2) Уставите на въоръжените сили се утвърждават от министъра на отбраната.

Раздел III
Началник на Генералния щаб на Българската армия
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 122/97 г.)

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е подчинен на Президента на Република България при осъществяване на правомощията му по този закон на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При обявяване на режим "военно положение" и "положение на война" началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на въоръжените сили и пряк началник на техния личен състав.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 3 години.

(2) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема на ротационен принцип измежду първия заместник - началник на Генералния щаб на Българската армия и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили на Българската армия. Новоназначеният началник на Генералния щаб на Българската армия трябва да е служил в друг вид въоръжени сили на Българската армия от предшественика си.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен до 2 години.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия приподписва заповедите на министъра на отбраната относно:

1. организационното изграждане, подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия;

2. подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

3. участието на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;

4. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участието на войскови единици от Българската армия в омиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България и в състава на многонационални формирования на територията на страната.

Чл. 77. (1) Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във въоръжените сили.

(2) Генералният щаб във военно време е Генерален щаб на въоръжените сили.

Чл. 78. (1) Началникът на Генералния щаб:

1. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участва в разработването на военната доктрина на страната и изпълнението на задачите по реализацията й от Българската армия в мирно време и от въоръжените сили - във време на война, както и ръководи разработването на Военна стратегия на Република България;

2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) ръководи разработването на доктрини на видовете въоръжени сили и други оперативни и тактически доктрини, стратегически и оперативни планове за действията на въоръжените сили във време на война и на плана за териториална отбрана;

3. ръководи и отговаря за организационното изграждане, за състоянието на подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност и боеспособността на Българската армия;

4. утвърждава оперативните планове за бойните действия на видовете въоръжени сили и плановете за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;

5. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разработва проектоплан за материално-техническото осигуряване на Българската армия, както и проектоплан за обучение, възпитание и мотивация на личния състав;

6. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) предлага на министъра на отбраната за утвърждаване щатовете на Генералния щаб на Българската армия и съгласува щатовете за военно време на Министерството на отбраната и на другите формирования на въоръжените сили;

7. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) утвърждава щатовете на Българската армия без тези на Генералния щаб;

8. (предишна т. 7, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) прави предложения пред министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване офицери с висши военни звания в Българската армия, както и предлага офицери за аташета по отбраната, военни аташета, заслужбите към тях и за работа в международни организации;

9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи разузнаването в Българската армия;

10. (предишна т.9 - ДВ, бр.122/97 г.) организира и ръководи отбраната на държавната граница, охраната и отбраната на въздушното пространство на Република България;

11. (предишна т. 10 - ДВ,бр. 122/97 г.) подготвя предложения до министъра на отбраната за провеждане на обща или частична мобилизация и за привеждане на част или целите въоръжени сили и страната в различна степен на бойна готовност;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 122/97 г.) организира и ръководи подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

13. (предишна т. 12, изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) ръководи бойната подготовка и разместването на военните кадри в Българската армия;

14. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за подготовката и придобиването на необходимата квалификация на личния състав на Българската армия във военните училища и академии и в граждански училища в страната или в чужбина;

15. (предишна т. 13 - ДВ,бр. 122/97 г.) изпълнява актовете на върховния главнокомандващ за действията на въоръжените сили в случай на въоръжен конфликт или война;

16. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 122/97 г.) организира опазването на държавната и служебната тайна в Българската армия;

17. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) организира съхраняването на оперативния архив на Българската армия;

18. (предишна т.16 - ДВ,бр.122/97 г.) разработва уставите на въоръжените сили;

19. (предишна т. 17 - изм., ДВ,бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) ръководи военния отчет на наборниците, резервистите и техниката.

20. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за броя на лицата, които да бъдат приети за обучение за нуждите на Българската армия по специалности;

21. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) съгласува учебните планове и квалификационните характеристики на обучаващите се във военните училища;

22. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) участва в изграждането и отговаря за поддържането на системата за управление и за комуникационно-информационно осигуряване на Българската армия.

(2) (Нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" и от служба "Военна информация".

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия представлява Българската армия при контактите й с представители на чужди армии и войски.

(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 3, бр. 49 от 2000 г.) Началникът на Генералния щаб издава директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Към началника на Генералния щаб се създава Съвет на началник-щабовете като съвещателен орган.

(2) Членове на Съвета на началник-щабовете са първият заместник-началник на Генералния щаб и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Непосредственото ръководство на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и другите формирования в Българската армия се осъществява от съответните началници на главните щабове, командири и началници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Началниците на главните щабове, командирите и началниците носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования.

(3) (Нова - ДВ, бр. 122/97 г.) Към началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са първият заместник-началник на главния щаб и командирите на корпуси (съединения). В заседанията на съвета по решение на началника на главния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 122/97 г.) При осъществяване функциите и задачите началниците на главните щабове, командирите и началниците издават директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 81. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Глава осма
ВОИНСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Раздел I
Общи положения

Чл. 82. (Доп., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време, служба в мобилизационния резерв и служба в постоянния резерв и задължения по военния отчет.

Чл. 83. (1) Военната служба е кадрова и наборна.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 122/97 г.).

(3) По своето правно положение военнослужещите са кадрови и наборни.

Чл. 84. (1) Воинските задължения за наборна военна служба могат да бъдат заменени с алтернативна служба.

(2) Условията и редът за изпълнение на алтернативната служба се определят със закон.

Чл. 85. (1) Военната служба се изпълнява на територията на Република България.

(2) Условията и редът за изпращане на български войски извън територията на Република България и за протичане на военната служба в тях се определят от Народното събрание.

Чл. 86. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 87. (1) На военна служба не се приемат лица, които нямат българско гражданство.

(2) Лицата, които освен българско гражданство имат и чуждо гражданство, не се освобождават от наборна военна служба, ако са постоянно пребиваващи в Република България.

Чл. 88. Жени се приемат на кадрова военна служба в състава на въоръжените сили на длъжности, определени от министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или от ръководителя на друго ведомство.

Чл. 89. (1) Военнослужещите са длъжни да положат военна клетва.

(2) Съдържанието на военната клетва е следното:

"Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!"

(3) Отказът от полагане на военна клетва се смята за отказ от изпълнение на задълженията по военна служба.

Чл. 90. (1) Във Въоръжените сили на Република България военните звания са:

В Сухопътните войски

Във Военноморските

и Военновъздушните сили

сили

1. Войнишки звания

 

Редник

Матрос

Ефрейтор

Старши матрос

2. Сержантски звания

Старшински звания

Младши сержант

Старшина II степен

Сержант

Старшина I степен

Старши сержант

Главен старшина

Старшина

Мичман

Офицерски кандидат

Офицерски кандидат

3. Младши офицерски звания

 

Младши лейтенант

Младши лейтенант

Лейтенант

Лейтенант

Старши лейтенант

Старши лейтенант

Капитан

Капитан-лейтенант

4. Старши офицерски звания

 

Майор

Капитан III ранг

Подполковник

Капитан II ранг

Полковник

Капитан I ранг

5. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)
Висши офицерски звания

 

бригаден генерал

бригаден адмирал

генерал-майор

контраадмирал

генерал-лейтенант

вицеадмирал

генерал

адмирал

(2) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Висши офицерски звания може да се присвояват на офицерите, които са назначени или се назначават на длъжности, изискващи такова звание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите на длъжности, изискващи висши офицерски звания. Длъжностите, изискващи висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(4) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите на наборна военна служба, завършили центровете за подготовка на офицери от резерва, се присвоява военно звание "старшина-школник", а при уволнение от наборна военна служба - звание "младши лейтенант".

Чл. 91. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб утвърждава основните и междинните командни длъжности и ги приравнява към военните звания по чл. 90.

(2) За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят минималният и максималният срок за престояване в това звание.

(3) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната приравнява длъжностите в Министерството на отбраната към основните и междинните командни длъжности.

(4) Ръководителите на министерствата и ведомствата, в които има военизирани длъжности, съгласувано с министъра на отбраната и началника на Генералния щаб ги приравняват към основните и междинните командни длъжности.

Чл. 92. (1) Военнослужещите се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Военнослужещите се повишават в следващо военно звание при назначаване на по-висока длъжност, изискваща такова звание.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват военни звания и те могат да бъдат повишавани във военни звания последователно при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

Чл. 93. (1) Военнослужещите се понижават в звание по реда на неговото присвояване при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.

(3) Военните звания "редник" и "матрос" не могат да бъдат отнемани.

Чл. 94. (1) Военнослужещите могат да бъдат награждавани с бойни отличия.

(2) Награждаването с бойни отличия се извършва в съответствие с техния статут по условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

Чл. 95. (1) (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите от Министерството на отбраната и от въоръжените сили носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната.

(2) Военнослужещите от другите видове войски и въоръжени формирования носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от ръководителя на друго ведомство съгласувано с министъра на отбраната.

(3) Правилата за носене на униформата и отличителните знаци се определят в уставите на въоръжените сили.

Раздел II
Наборна военна служба

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Наборната военна служба е задължителна и се изпълнява в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи и във въоръжените сили при условия и по ред, определени в Конституцията на Република България, в този закон, в Закона за Министерството на вътрешните работи и в уставите на въоръжените сили.

(2) Специфичните правомощия на военнослужещите на наборна военна служба като органи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97. (1) Всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба.

(2) Пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 30 години.

Чл. 98. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Наборната военна служба е 9 месеца, а за завършилите висше образование със степен "бакалавър" или "магистър" или приравнените на тях образователно квалификационни степени - 6 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед.

Чл. 99. Военнослужещите на наборна военна служба се осигуряват с всички натурални доволствия във вид и по норми, утвърдени от Министерския съвет.

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 122/97 г.).

Чл. 101. (1) На постъпилите на наборна военна служба се присвоява звание "редник" или "матрос" и се назначават на първа войнишка длъжност.

(2) Присвояването на званието и назначаването на длъжност по ал. 1 се извършва със заповед на командира или началника на поделението.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба до придобиване на първа воинска специалност или квалификация и полагане на военна клетва не могат да бъдат назначавани на следваща войнишка длъжност.

(4) В зависимост от придобитата воинска специалност или квалификация военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат назначавани на следващи войнишки и сержантски, а за Военноморските сили - старшински, длъжности при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 102. (Изм., ДВ, бр. 93 от 1998 г.)

(1) На всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, заверена от командира или началника на поделението. В нея се отразяват длъжността и званието му, както и други данни, посочени в уставите на въоръжените сили.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната книжка е документ, удостоверяващ изпълнението на наборната военна служба.

(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военните книжки и документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност, се съхраняват в поделението, където военнослужещият отбива военната си служба.

Чл. 103. По молба на военнослужещия, подадена по команден ред, наборната военна служба може да бъде прекъсната еднократно за целия срок на службата, но за не повече от 6 месеца със заповед на съответния министър или ръководител на друго ведомство след съгласуване с министъра на отбраната.

Чл. 104. (1) Уволнението от наборната военна служба се извършва с изтичането на срока на службата по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Денят на уволнението от наборна военна служба и преминаването в мобилизационния резерв се обявяват в заповед и се отразяват във военната книжка.

(3) В изключителни случаи Народното събрание, а когато то не заседава - президентът на републиката, може да задържи на военна служба подлежащия на уволнение набор по предложение на Министерския съвет за срок до 3 месеца.

Чл. 105. (Изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

(1) При смърт на военнослужещ по време или по повод на изпълнение на наборна военна служба братята му, които отбиват наборна военна служба, се уволняват по тяхна молба.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г От наборна военна служба се уволняват по тяхна молба военнослужещи, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Уволненията по ал. 1 и 2 се извършват със заповед на министъра на отбраната или на министъра на вътрешните работи.

Чл. 106. (1) От наборна военна служба се отлагат:

1. учащите се в средните училища - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) младежите, които са приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, и приравнените към тях чужди висши училища - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 27 години;

3. страдащите от болести, определени в списък, утвърден от министъра на отбраната и съгласуван с министъра на здравеопазването, но за не повече от 3 години, след което се взема окончателно решение за годността им за военна служба;

4. задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода до отмяна на мярката за неотклонение или изтичане на срока на наказанието, ако след този срок не са навършили пределна възраст за повикване на наборна служба;

5. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.) българските граждани, постоянно живеещи в чужбина - до завръщането им в страната, но не по-късно от навършването на 27 години;

6. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) наборниците, признати за годни за военна служба, които поради попълване на определената квота за съответната година не могат да започнат изпълнението й.

(2) (Изм. - ДВ, бр.122/97 г.) Лицата, отложени от наборна военна служба на основание ал. 1, т. 3 и приети за редовно обучение във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, или в приравнените към тях чуждестранни висши училища, се отлагат от наборна военна служба до завършване на образованието си, но не по-късно от навършване на 27 години.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Лицата, отложени от наборна военна служба на основание ал. 1, т. 6, се повикват за изпълнението й през следващата година.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) От наборна военна служба могат да се отлагат:

1. един от двама или повече братя, едновременно подлежащи на служба, по тяхно искане - до изслужване срока на службата на другия, ако след отлагането няма да навърши пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

2. младежи в тежко материално и семейно положение по предложение на органа на местната администрация, но за не повече от 3 поредни години.

Чл. 107. От наборна военна служба се освобождават:

1. негодните за военна служба;

2. навършилите към момента на явяване на военна служба пределна възраст за повикване на наборна военна служба;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са категоризирани пожизнено като инвалиди първа група с придружител;

4. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) братята и синовете на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба, при условие, че са подали молба до министъра на отбраната;

5. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) братята и синовете на категоризираните първа група инвалидност с придружител по време или по повод на изпълнение на воинските задължения при условие, че са подали молба до министъра на отбраната.

Чл. 108. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Българските граждани, живеещи в чужбина, не се освобождават от наборна военна служба само на това основание.

(2) Наборната военна служба на български граждани във въоръжените сили на чужда държава може да бъде призната само по силата на сключени международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 109. Не се признава за наборна военна служба:

1. времето, през което военнослужещият на наборна военна служба е изтърпявал наказание лишаване от свобода;

2. времето, през което военнослужещият на наборна военна служба е бил в самоволно отклонение от военна служба за повече от 1 денонощие;

3. времето, през което наборната военна служба на военнослужещия е прекъсната по негово искане по реда на този закон.

Чл. 110. По време на наборната военна служба се уволняват:

1. станалите негодни за военна служба по решение на Централната военномедицинска комисия, като се и освобождават от военна служба;

2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) осъдените да изтърпяват наказание лишаване от свобода, като след изтърпяване на наказанието те дослужват остатъка от службата си;

3. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) братята и синовете на военнослужещите, загинали или категоризирани първа група инвалидност при или по повод на изпълнение на воинските задължения, при условие, че са подали молба до министъра на отбраната.

Чл. 111. (1) Наборната военна служба не може да се заменя с алтернативна служба по време на изпълнението й.

(2) До началото и по време на изпълнението й алтернативната служба може да бъде заменена с наборна военна служба по искане на гражданите, направено до военното окръжие по местожителство, при условие че не са навършили пределната възраст за повикване на наборна военна служба.

Чл. 112. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Военнослужещите на наборна военна служба могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след изслужване на две трети от законоустановения срок на наборната военна служба.

(2) За лицата по ал. 1, приети на кадрова военна служба и неотслужили пълния срок на наборната военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба.

Чл. 113. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) В мирно време пощенските такси за писмата от и за военнослужещите на наборна военна служба на територията на страната са за сметка на държавния бюджет.

(2) Във военно време пощенските такси за писмовната кореспонденция на целия личен състав на въоръжените сили са за сметка на държавния бюджет.

(3) Пощенските такси за един пощенски колет, съдържащ облекло и обувки, подаден от военнослужещите на наборна военна служба, и за един колет със същото съдържание, подаден от техните семейства, са за сметка на държавния бюджет. Максималната тежест на колета не може да бъде повече от 15 кг.

(4) Пощенските такси за индивидуалните пълномощни за получаване на пощенски пратки и суми по записи на военнослужещите на наборна военна служба са за сметка на държавния бюджет.

(5) Във военно време пощенските такси за колетите с личен багаж на мобилизираните военнослужещи са за сметка на държавния бюджет.

(6) (Нова, ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Услугите по ал. 1 - 5 се заплащат от Министерството на отбраната на пощенските оператори, които са ги извършили.

Чл. 114. (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.) Работниците и служителите от държавни учреждения, предприятия, търговски дружества, кооперации, организации и при други работодатели, с изключение на държавните служители постъпили за изпълнение на наборна военна служба, се считат в неплатен служебен отпуск до изслужване на срока на службата. На местата им могат да се назначават лица със срочен трудов договор.

Раздел III
Кадрова военна служба

Чл. 115. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Министерството на отбраната и във въоръжените сили при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.

(2) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровата военна служба във военните съдилища и военната прокуратура се упражнява като професия по ред, определен в този закон, в Закона за съдебната власт и сключения договор.

Чл. 116. (1) На кадрова военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните условия:

1. да са отслужили наборната военна служба и да са положили клетвата, предвидена в този закон;

2. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да имат висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 35 години - за сержантите (старшините - за военноморските сили), и 30 години - за войниците;

4. да са годни за военна служба;

5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

6. срещу тях да няма образувано наказателно производство;

7. да нямат друго гражданство;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да не са освобождавани от кадрова военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

(2) Изискването за отслужване на наборната военна служба не се отнася за жените.

Чл. 117. (1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи заемането на кадрови военни длъжности и съответстващото им кадрово развитие съгласно сключения договор, професионалната квалификация и резултатите от служебната дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.

(2) Редът и критериите за оценка на професионалната квалификация се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 118. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 119. С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, обхватът на длъжностите, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон, и отговорностите при изпълнението на договора.

Чл. 120. (1) Приетите във военните училища сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението.

(2) Срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На обучаващите се, които не са служили наборна военна служба, първите 9 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за такава служба.

(4) Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се.

Чл. 121. (1) В договорите за кадрова военна служба с лица, завършили граждански учебни заведения, освен задължителните елементи по чл. 119 се определят и условията и редът за обучение за придобиване и повишаване на военната им квалификация, необходима за заемане на съответната военна длъжност.

(2) Срокът на първия договор с лицата по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 7 години за офицерите, 5 години за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и 3 години за войниците.

Чл. 122. (1) Договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с ръководителя на друго ведомство, или с упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) Редът и допълнителните условия при сключването на договора се определят с Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 123. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 124. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи, както и минималният и максималният срок за престояване на длъжност се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(2) Договорът за кадрова военна служба може да се удължи със срок до 5 години, когато кадровите военнослужещи:

1. завършат военна академия или приравнено на нея учебно заведение;

2. завършат курс за повишаване на квалификацията или за преквалификация с продължителност повече от 3 месеца.

(3) Извън случаите по ал. 2 срокът на договора за кадрова военна служба може да бъде продължен със срок до 5 години при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 124а. (Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Приемането на кадрова военна служба и присвояването на първо военно звание на сержантите и войниците се извършват от министъра на отбраната, ръководителя на друго ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 125. Повишаването и понижаването във военно звание на кадровите военнослужещи, както и назначаването и освобождаването им от длъжност, се извършва:

1. на офицерите от висшия команден състав - от президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица;

3. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините, както и на войниците - със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.

Чл. 126. По време на службата си кадровите военнослужещи преминават последователно през основните и междинните командни длъжности и приравнените на тях по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 127. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Пределната възраст за кадрова военна служба е, както следва:

1. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за войниците на кадрова военна служба - 48 години;

2. (предишна т. 1, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и младшите офицери - 50 години;

3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "майор", "капитан III ранг" - 51 години;

4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "подполковник", "капитан II ранг" - 52 години;

5. (предишна т. 4, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "полковник", "капитан I ранг" - 56 години;

6. (предишна т. 5, изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 57 години;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 58 години;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 59 години;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за офицерите със звание "генерал", "адмирал" - 60 години."

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките", е 57 години.

(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 67 от 1996 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Договорът за кадрова военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок. Ако тя не направи това, счита се, че предложението не е прието;

2. с изтичане на уговорения срок;

3. при навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ;

4. при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи;

5. при преминаване на платена изборна длъжност, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 3 ;

6. със смъртта на кадровия военнослужещ;

7. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) когато кадровият военнослужещ не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 134, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) когато лицата след приемането на кадрова военна служба не завършат обучението за придобиване и повишаване на военната професионална квалификация.

Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Договорът за кадрова военна служба се прекратява с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната или до ръководителя на друго ведомство.

(2) Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта. Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство.

(3) Кадровите войници не могат да прекратяват първия договор за кадрова военна служба с предизвестие.

Чл. 128б. (Нов - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство може да прекрати договора за кадрова военна служба, като е длъжен да отправи до кадровия военнослужещ 6-месечно предизвестие в следните случаи:

1. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на Правилника за кадрова военна служба;

2. при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие;

3. при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако кадровият военнослужещ не отговаря на тях.

(2) Договорът за кадрова военна служба в случаите по ал.1 се прекратява, ако на кадровия военнослужещ не може да бъде предложена друга длъжност, съответстваща на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация.

Чл. 128в. (Нов - ДВ, бр. 122/97 г.) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство прекратява договора за кадрова военна служба без задължение за предизвестие:

1. при отпадане на някое от основанията за приемане на кадрова военна служба по чл. 116, ал. 1, т. 5 и 7;

2. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) при издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от политическа партия или коалиция в избори за президент или вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински съветници и кметове;

4. при изтичане на срока по чл. 136.

Чл. 128г. (Нов - ДВ, бр. 122/97 г.)

(1) При организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство има право на подбор между кадровите военнослужещи, заемащи длъжности, съответстващи на едно и също военно звание, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка.

(2) При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пълна пенсия, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали.

Чл. 128д. (Нов - ДВ, бр. 122/97 г.) Страната, която има право да прекрати договора за кадрова военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 129. Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, придобили право на пенсия за изслужено време, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 130. Освобождаването от кадрова военна служба се извършва:

1. на висшия команден състав - с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър - председателя;

2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или заповед на ръководителя на друго ведомство;

3. на сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците - със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на другото ведомство.

Чл. 131. Кадровият военнослужещ може да обжалва заповедта за освобождаване в едномесечен срок от връчването й пред лицата по чл. 122, ал. 1, които се произнасят по жалбата в едномесечен срок.

Чл. 132. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, издал съответния акт.

(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.

(3) По производството по ал. 1 не се събират държавни такси.

Чл. 133. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 134. (1) При отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако се яви в съответното военно поделение в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 135. Кадровите военнослужещи могат да предявяват искове за:

1. предоставяне на дължими материални доволствия;

2. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на военнослужещия при или по повод изпълнение на служебните му задължения;

3. действителността на сключения договор за кадрова военна служба.

Чл. 136. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от командира или началника при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като действието на договора за кадрова военна служба се спира.

(2) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването, когато спрямо кадровия военнослужещ наказателното производство бъде прекратено, приключи с оправдателна присъда или бъде осъден за престъпление от общ характер, което не е умишлено.

Чл. 137. (1) На всеки кадрови военнослужещ се съставя и води служебно дело.

(2) В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от служба, професионалното развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ.

(3) Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

(4) Кадровите военнослужещи имат право да се запознават със служебните си дела, както и да получават заверени копия от тях при освобождаване от военна служба.

Чл. 138. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба се определят с Правилника за кадровата военна служба и с уставите на въоръжените сили.

Раздел IV
Мобилизационен резерв
(Изменение на заглавието, ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 139. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна специалност и за повишаване на военната квалификация.

(2) Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили и на Министерството на вътрешните работи.

(3) Определянето на мобилизационен резерв, предназначен за комплектуването на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 140. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задължения за мобилизационен резерв имат:

1. (изм., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) уволнените от наборна военна служба и получили военно звание в мобилизационния резерв;

2. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) уволнените от кадрова военна служба, както и уволнените офицери и сержанти по Закона за Министерството на вътрешните работи;

3. (предишна т.2 - ДВ, бр. 122/97 г.) неотслужилите наборна военна служба мъже, годни за военна служба;

4. (предишна т.3 - ДВ, бр. 122/97 г.) жените, водещи се на военен отчет.

(2) (Нова - ДВ, бр.122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Званията в мобилизационния резерв на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи се приравняват към военните звания по този закон с акт на Министерския съвет.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист, в който се съдържа клетвата, полагана от военнослужещите.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Лицата, зачислени в мобилизационния резерв по този закон, се наричат резервисти.

Чл. 141. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) От мобилизационен резерв се освобождават:

1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) навършилите пределна възраст за мобилизационен резерв;

2. признатите за негодни за военна служба по здравословни причини от военномедицинските органи;

3. изтърпяващите наказание лишаване от свобода и обвиняемите с взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест за времето, през което изтърпяват наказанието, или за срока на взетата мярка;

4. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) братята на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба.

Чл. 142. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Пределната възраст за мобилизационен резерв на офицерите е:

1. за младшите офицери - 55 години;

2. за старшите офицери - 60 години;

3. за висшия команден състав - 65 години;

4. за офицерите жени - 55 години.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Пределната възраст за мобилизационен резерв на войниците и сержантите, а за Военноморските сили - старшините е:

1. за мъжете - 55 години;

2. за жените - 45 години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия един път на 5 години.

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При повикване за участие в учебно-мобилизационни мероприятия резервистите за длъжни да се явят на местата и в сроковете, посочени в повиквателните им заповеди или известия.

Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Повикването на резервистите чрез известие за участие в планови мероприятия по предходните членове се извършва най-малко 30 дни преди започването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случай, че не е спазен срокът по ал. 1, резервистите имат право на жалба пред началника на военното окръжие в петдневен срок от връчването на известието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Решението на началника на военното окръжие по жалбата е окончателно и резервистът е длъжен да го изпълни.

Чл. 146. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случай, че резервистът е възпрепятстван да се яви на учебно - мобилизационното мероприятие, той е длъжен да уведоми военното окръжие и да изпълнява неговите разпореждания.

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Срокът за участие на резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение в учебно-мобилизационни мероприятия може да бъде увеличен при необходимост със заповед на началника на Генералния щаб, но не повече от 10 денонощия.

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Разходите по пътуването на резервистите за участие в учебно - мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му резервистът има статут на кадрови военнослужещ.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.; изм., бр. 25 от 2001 г. - в сила от 31.03.2001 г.) Резервистите, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Раздел V
Служба в постоянния резерв
(Нов, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Изм. на загл., бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 150а. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Постоянният резерв е предназначен за комплектуване на мирновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили.

Чл. 150б. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, освободени от кадрова военна служба, които отговарят на следните изисквания:

1. да са годни за военна служба в мирно време;

2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да не са навършили пределна възраст за служба в мобилизационния резерв;

3. да отговарят на изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6 и 7;

4. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

5. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Гражданите, освободени от кадрова военна служба поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", не могат да бъдат приемани на служба в постоянния резерв.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Работата по трудово правоотношение не е пречка за сключване на договор за служба в постоянния резерв.

Чл. 150в. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Службата в постоянния резерв се упражнява като професия по ред, определен в закона и в подписания договор.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Службата в постоянния резерв включва задължения по активно изпълнение на договора и задължения да бъде на разположение за активно изпълнение на договора.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) По време на активното изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на кадрови военнослужещи.

(4) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За времето на разположение за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на резервисти.

Чл. 150г. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) С договора за служба в постоянния резерв се определят срокът на договора, мястото на службата, обхватът на основните, междинните и приравнените длъжности, които лицето може да изпълнява, правата и задълженията на страните по договора и последиците от неизпълнение на договора.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Срокът на договора за служба в постоянния резерв е до 3 години. Действието на договора може да бъде продължено по взаимно съгласие на страните, но не по-късно от навършване на пределна възраст за служба в мобилизационния резерв за съответното военно звание.

(3) Договорът за служба в постоянния резерв се сключва с министъра на отбраната или с ръководителя на друго ведомство, или с упълномощени от тях лица.

Чл. 150д. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Гражданите, подписали договор за служба в постоянния резерв, могат да бъдат повиквани за активно изпълнение на договора:

1. по 2 дни месечно - за подготовка за изпълнение на задълженията на длъжност, в рамките на договорения обхват на длъжностите;

2. по 1 път годишно за срок 2 седмици - за повишаване на квалификацията;

3. до 30 дни годишно - за изпълнение на задълженията на длъжността по мобилизационното му назначение;

4. до 1 година - при заместване на отсъстващ кадрови военнослужещ - титуляр на длъжност, за която е сключен договорът.

(2) Длъжностите по ал. 1, т. 4 се определят със заповед на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Повикването за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв се извършва с повиквателна заповед, издадена от началника на военното окръжие по местоживеене на лицето, в която се определят мястото и срокът за явяване за изпълнение на службата.

(4) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите са длъжни да се явят на определеното в повиквателната заповед място и срок.

(5) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Разходите по пътуване на гражданите до мястото за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв и обратно са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

Чл. 150е. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) По време на активно изпълнение на службата в постоянния резерв гражданите имат право на основно месечно възнаграждение, което включва възнаграждение за съответната длъжност на кадрови военнослужещ и възнаграждение за притежаваното военно звание.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За срока на договора, когато гражданите са на разположение за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв, те получават месечно възнаграждение в размер 20 на сто от основното месечно възнаграждение, което включва възнаграждение за длъжността по мобилизационното му назначение и за притежаваното военно звание.

Чл. 150ж. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите, които работят по трудово правоотношение, имат право на служебен отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Работодателят няма право да прекратява трудовия договор с работници или служители по време, когато изпълняват активна служба в постоянния резерв.

Чл. 150з. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Времето, през което гражданите изпълняват активна служба в постоянния резерв, се зачита за трудов стаж от първа категория.

Чл. 150и. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Договорът за служба в постоянния резерв се прекратява:

1. при изтичане на срока на договора;

2. преди изтичане на срока на договора - по взаимно съгласие на страните;

3. при настъпила негодност за военна служба в мирно време;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) при отпадане на някое от основанията за сключване на договор за служба в постоянния резерв;

5. при нарушаване на задълженията, свързани със статута на кадрови военнослужещ.

Раздел VI
Военновременна служба
(Предишен раздел V - ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

Чл. 151. Военновременната служба е служба в състава на въоръжените сили по време на военно положение или положение на война и е задължителна за българските граждани съгласно Конституцията и този закон.

Чл. 152. (1) От часа и деня на обявяване на "военно положение" или "положение на война" започва военновременната служба на:

1. военнослужещите на наборна военна служба, които са положили военна клетва;

2. обучаващите се във военните училища, които са положили военна клетва;

3. военнослужещите, които са на кадрова служба;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили.

(2) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането й.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите с мобилизационно назначение се считат за военновременна служба от момента на оповестяването им.

Чл. 153. Военновременната служба се организира и осъществява съобразно с уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ.

Чл. 154.(1) Срокът на военновременната служба на служещите наборна военна служба и обучаващите се във военните училища се зачита за наборна военна служба.

(2) Действието на договорите за кадрова военна служба на обучаващите се във военните училища се спира за времето на военновременната им служба.

Чл. 155. Военновременната служба на всички призовани във въоръжените сили се прекратява при условия и по ред, установени с акта на демобилизацията.

Чл. 156. Станалите негодни за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили по ред, установен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 157. Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на служещите военновременна служба се извършва при условия и по ред, определени със закон.

Раздел VII
Задължения по военния отчет на гражданите
(Предишен раздел VI - ДВ, бр. 122/97 г.)

Чл. 158.(1) Българските граждани мъже, навършили 17 години, се вписват като наборници в наборната книга по местожителство, която се води от органа на местната администрация.

(2) Вписването се извършва служебно.

Чл. 159.(1) Пълнолетен гражданин, който не е бил повикан на наборна комисия, е длъжен в тримесечен срок от навършване на пълнолетие да заяви това във военното окръжие по местожителството си.

(2) Наборник, който промени местожителството си, е длъжен в седемдневен срок да заяви това на органа на местната администрация на новото местожителство.

(3) Наборникът може да напуска страната само с писмено разрешение на началника на съответното военно окръжие. При завръщане в страната наборникът е длъжен в седемдневен срок да уведоми окръжието, издало разрешението за напускане.

Чл. 160. Наборниците са длъжни да се явят на наборна комисия в срок, място и с необходимите документи, посочени в известието.

Чл. 161. Наборниците, повикани за наборна военна служба, са длъжни да се явят в посочените в повиквателната заповед срок и поделение на въоръжените сили.

Чл. 162.(1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Всеки български гражданин, за когото възникват задължения за служба в мобилизационния резерв, се води на военен отчет от съответното военно окръжие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задълженията по военния отчет на резервистите възникват:

1. за изслужилите наборна военна служба и алтернативна служба - от датата на уволнението им;

2. за кадровите военнослужещи - от датата на освобождаването им от служба;

3. за освободените от наборна военна служба поради навършване на пределна възраст - от датата на навършването й;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) за жените - от датата на зачисляването им в мобилизационен резерв;

5. за освободените от военна служба по здравословни причини в мирно време, но годни за военновременна служба - от датата на решението на началника на военното окръжие.

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задълженията на резервистите по военния отчет се прекратяват:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) при навършване на пределната възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. с решението на Централната военномедицинска комисия, с което лицето се определя за негодно за военна служба.

Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите са длъжни да пазят военната си книжка, а тези с мобилизационно назначение - и повиквателната заповед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистите, които са загубили повиквателните си заповеди, са длъжни да се явят в органа на местната администрация за получаване на нова повиквателна заповед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При загубване на военната книжка резервистът е длъжен писмено да уведоми военното окръжие и да поиска издаването на нова срещу заплащане.

Чл. 165.(1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервистът, който променя мястото на пребиваването си за повече от 3 месеца, преди да го напусне, е длъжен лично да се отчисли от военен отчет в органа на местната администрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В петдневен срок от явяването на новото място на пребиваването си резервистът е длъжен лично да се зачисли на военен отчет в органа на местната администрация.

Чл. 166.(1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Резервист, който напуска страната за повече от един месец, е длъжен да уведоми военното окръжие и да предаде военната си книжка и повиквателна заповед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) След завръщането си от чужбина резервистът е длъжен в двуседмичен срок да се зачисли на военен отчет във военното окръжие.

Чл. 167. За осигуряване на националното стопанство и държавното управление във време на война ръководни кадри, специалисти и техника от държавни и частни организации могат да се отсрочват при мобилизация при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 168. (1)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военен отчет подлежат автомобилите, ремаркетата, тракторите, инженерните машини, подвижните подемно-транспортни машини, специализираният железопътен състав, въздухоплавателните средства и друга специализирана авиационна техника, корабите, съдовете за гориво-смазочни материали и други, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Техниката по ал. 1 се води на военен отчет във военните окръжия.

(3)(Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Длъжностните лица във военните окръжия по отчета на техниката по ал. 1 извършват преглед на допълнителното оборудване, необходимо за експлоатацията й, свързано с мобилизационното назначение.

Чл. 169. (1) Собствениците на техника, подлежаща на военен отчет, са длъжни в десетдневен срок от придобиването да я зачислят във военното окръжие.

(2) Собствениците на техниката по ал. 1 са длъжни в десетдневен срок да уведомяват военните окръжия за всяка промяна в нейната регистрация, техническо състояние и местодомуване.

(3) При спиране от движение или ремонт за повече от 10 дни собствениците на техниката са длъжни да уведомят началника на военното окръжие в петдневен срок от спирането или началото на ремонта.

Чл. 170. Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, са длъжни да я оборудват съгласно изискванията за експлоатацията й, като свързаното с мобилизационното й назначение допълнително оборудване е за сметка на ведомството, за чиито нужди тя е предназначена.

Чл. 171.(1) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни преди напускането й да уведомят органа на местната администрация.

(2) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет и имаща мобилизационно назначение, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни до 5 дни преди напускането да предадат документа за мобилизационното й назначение в органа на местната администрация.

(3) До 5 дни след завръщането на техниката в страната собствениците й са длъжни да уведомят органа на местната администрация и да получат отново документа за мобилизационното й назначение.

Чл. 172.(1) При мобилизация и учебно-мобилизационни мероприятия собствениците на техника с мобилизационно назначение са длъжни да я доставят на място и в срок, определени от военните окръжия, в техническа и експлоатационна изправност, съгласно мобилизационните изисквания.

(2) На собствениците на техника, повикана на учебно-мобилизационни сборове, се изплаща възнаграждение в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 173.(1) Задълженията на собственика на техника, водеща се на военен отчет, се прекратяват при унищожаване на техниката или при изменения в конструкцията й, които я правят неизползваема за нуждите на въоръжените сили.

(2) Началникът на Генералния щаб може да спира планови действия по ал. 1. В този случай разходите, възникнали за собственика от акта на спирането, са за сметка на държавния бюджет.

(3) За времето от мобилизирането до демобилизирането на техниката нейните собственици нямат задължения по военния й отчет.

Раздел VIII
Задължения по воденето на военния отчет и подготовка на набора
(Предишен раздел VII - ДВ, бр.122/97 г.)

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военните окръжия водят военния отчет на наборниците, резервистите и техниката, организират подготовката, оповестяването и изпращането им за изпълнение на воинските задължения, осъществяват методическото ръководство на дейността на органите на местната администрация и другите ведомства и организации по военния отчет и мобилизацията.

Чл. 175.(1) За вземане на решения относно изпълнение на воинските задължения от набора и за организиране на дейностите по подготовката и изпращането на набора на военна служба към военните окръжия всяка година със заповед на началника на Генералния щаб се създават наборни комисии.

(2) В Министерството на отбраната със заповед на министъра на отбраната се създава контролна наборна комисия.

Чл. 176.(1) Наборните комисии:

1. установяват годността на гражданите за наборна военна служба;

2. изслушват желанията на наборника относно изпълнението на воинските му задължения и се произнасят по тях;

3. определят мястото на началното изпълнение на военната служба на наборниците и военната им специалност;

4. отлагат от наборна военна служба;

5. освобождават от наборна военна служба.

(2) При вземане на решения по ал. 1, т. 3 наборните комисии отчитат придобитата специалност в специализираните школи и курсове по предказармено обучение.

Чл. 177.(1) Решенията на наборните комисии по чл. 176, ал. 1, т. 1, 4 и 5 могат да се обжалват в двуседмичен срок пред контролната наборна комисия.

(2) Контролната наборна комисия се произнася по жалбите в двуседмичен срок. Нейните решения са окончателни.

Чл. 178. Началниците на военните окръжия установяват наборниците, които не са се явили на наборна комисия до 2 месеца след заседанията на наборните комисии и предприемат мерки за търсене на административнонаказателна отговорност и прилагане на принудителни административни мерки.

Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Началниците на военните окръжия имат право да извикват за служебна справка наборниците, резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение.

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За установяване на здравословното състояние на резервистите се създават медицински комисии по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 181.(1) Органите на местната администрация вписват в наборната книга по местожителство всички младежи, които са навършили 17 години.

(2) Данните за младежите по ал. 1 се вземат от регистъра за населението и се уточняват и допълват в присъствието на младежите.

(3) Органите на местната администрация в двуседмичен срок съобщават на военното окръжие за настъпилите промени в регистъра на населението.

Чл. 182. Органите на местната администрация са длъжни:

1. (доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да организират първоначалните медицински прегледи на наборниците при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на здравеопазването.;

2. да изготвят наборни здравни книжки, които представят на военното окръжие;

3. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да известяват наборниците, резервистите и собствениците на техника за участие в мероприятия на военното окръжие;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да известят резервистите и собствениците на техника до началото на плановите учебномобилизационни мероприятия;

5. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да изземват срещу разписка паспортите на наборниците при връчване на повиквателните им заповеди и да ги връщат при зачисляването им на военен отчет след уволнението им от военна служба.

Чл. 183.(1) Пътните разходи за явяване на наборниците на наборна комисия и на медицински прегледи, изследвания и справки се осигуряват от държавния бюджет по бюджетите на общините.

(2) Разходите за пътуването на наборниците при постъпване на наборна военна служба до войсковите поделения и при уволнението им са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

Чл. 184. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Лечебните заведения към Министерството на отбраната провеждат лечебно-оздравителни и профилактични мероприятия на наборниците, отговарящи на правилата на добрата медицинска практика, при условия и по ред, установени в наредба на министъра на отбраната и министъра на здравеопазването.

(2) Разходите за провеждане на мероприятията по ал. 1 са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 185. Националната полиция и другите служби на Министерството на вътрешните работи са длъжни:

1. (изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) да информират ежемесечно военните окръжия за извършената адресна регистрация на граждани, водещи се на военен отчет, и издадените паспорти, както и за издадените свидетелства за управление на моторно превозно средство на гражданите - мъже до 30-годишна възраст.;

2. да издирват, съгласувано с военната полиция, граждани, отклонили се от изпълнение на воинските си задължения;

3. да не разрешават напускане на страната от граждани и техника с мобилизационно назначение с неуреден военен отчет.

Чл. 186. Ръководствата на училищата в страната са длъжни в двуседмичен срок да уведомяват военните окръжия за изключените или напуснали учащи се, които са били отложени от военна служба до завършване на образованието си.

Чл. 187. Началниците на местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода са длъжни в двуседмичен срок от приемането на граждани, водещи се на военен отчет, да уведомят военните окръжия по местожителството им и да изпратят военноотчетните им документи.

Чл. 188. Дипломатическите и консулските представителства на Република България оказват съдействие за водене на военния отчет на българските граждани, намиращи се в съответната страна или консулски окръг.

Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задълженията по този закон на наборниците, както и задълженията по военния отчет на резервистите и собствениците на техника се изпълняват и при положение на война, и при военно положение.

Глава девета
СТАТУТ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ

Раздел I
Общи положения

Чл. 190. Статутът на военнослужещите включва правата, задълженията и ограниченията на правата им, установени с този закон.

Чл. 191.(1) Офицерите и сержантите от въоръжените сили не могат да бъдат предварително задържани без разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(2) Разрешение не се изисква при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 192.(1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на воинските задължения.

(2) На военнослужещите по време на мирновременната военна служба се създават здравословни и безопасни условия за работа и друга военна дейност.

(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на нездравословните и опасни фактори.

(4) Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно да изпълняват задълженията си.

Чл. 193. (1) Статутът на военнослужещи, изпълняващи военна служба на територията на друга държава, се определя в съответствие с този закон и сключения международен договор, по който Република България е страна.

(2) Военнослужещите по ал. 1 по време на службата са подчинени само на командващия, определен от българските военни власти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите по ал. 1 се издават служебни карти, в които се отбелязват трите имена, единният граждански номер, военното звание и мястото на изпълнение на военната служба. Служебната карта съдържа снимка, както и други данни, определени от министъра на отбраната.

Чл. 194. Военнослужещите, които по време на военни действия са пленени или интернирани на територията на друга държава, запазват статута на военнослужещи.

Чл. 195. (1) Кадровите военнослужещи са длъжни да не членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели, както и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност за целия период на службата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Членството в политическите партии или организации, движения или коалиции с политически цели на лица, постъпващи на наборна военна служба, и на резервисти, извикани на учебно-мобилизационни сборове, се прекратява за срока на службата им.

(3) Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни органи.

(4) Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на синдикални организации.

(5) Военнослужещите не могат да бъдат задължавани във връзка със заемането или изпълнението на службата да декларират политическите си, религиозни или идеологически убеждения.

Чл. 196.(1) Военнослужещите могат да изповядват религиозни убеждения и да извършват религиозни обреди извън районите на военните поделения и обекти.

(2) Военнослужещите не могат да отказват изпълнението на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба.

(3) Не се допуска създаването на религиозни обединения във военните поделения и обекти.

Чл. 197.(1) Военнослужещите не могат да членуват в синдикални организации.

(2) Военнослужещите нямат право на синдикални действия.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи - лекари и стоматолози, които упражняват своята професия, членуват в съсловните организации на лекарите и стоматолозите.

Чл. 198.(1) В мирно време кадровите военнослужещи могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните им задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време, извън поделенията на въоръжените сили и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието във въоръжените сили.

(2) Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на дружествата.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(4) Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации.

Чл. 199.(1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Кадровите военнослужещи могат да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, общински съветници и кметове при условия, определени със закон.

(2) Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба.

(3) Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в неплатен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) Военнослужещите на наборна военна служба не могат да се кандидатират за народни представители, общински съветници и кметове.

Чл. 200. Военнослужещите не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, когато те представляват държавна или служебна тайна.

Чл. 201.(1) Военнослужещите са длъжни да изпълняват разпоредбите на уставите, правилниците и другите вътрешни актове във въоръжените сили, както и заповедите и разпорежданията на командирите или началниците.

(2) Заповедите и разпорежданията не могат да противоречат на Конституцията и законите и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Заповедите и разпорежданията трябва да са свързани само със службата и при необходимост да се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, както и да им налагат извършването на очевидно престъпление.

Чл. 202.(1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба.

(2) Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба са длъжни да спазват ограниченията за напускането на казармените райони и придвижване в страната, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 203.(1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2 се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.

(4) Разпоредбите по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.

Чл. 204.(1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили и другите вътрешнонормативни актове.

(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Времето за дежурство е служебно време.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226, ал. 1 за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2 или за почивни или празнични дни.

Чл. 205.(1) Кадровите военнослужещи не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Кадровите военнослужещи не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им.

(3) Несъвместими с упражняването на кадрова военна служба са:

1. извършването на търговска дейност;

2. участието в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това не им е възложено служебно;

3. работата по трудово правоотношение;

4. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) работата по граждански договор, освен преподавателска,медицинска, научноизследователска и друга творческа дейност.

(4) Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се смятат за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1.

Чл. 206. На кадровите военнослужещи се издава служебна карта.

Чл. 207. Военнослужещите имат право да носят оръжие по ред, определен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 208.(1) В мирно време военнослужещите могат да използват оръжие като крайна мярка при:

1. въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие;

2. неизбежна отбрана.

(2) Редът за използване на оръжие в случаите по ал. 1 се определя в уставите на въоръжените сили.

(3) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(4) След използване на оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да доложат писмено на непосредствения си командир или началник.

Чл. 209. Военнослужещите пътуват извън границите на страната по ред, определен от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 210. Кадровите военнослужещи жени ползват правата за специална закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа.

Чл. 211. (1) (Предишен текст на чл. 211, изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория.

(2)(Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория.

Чл. 212. (1) Военнослужещи, загубили трудоспособността си при или по повод изпълнение на военната служба и освидетелствани на това основание по законоустановения ред, са военноинвалиди.

(2) Пострадали при или по повод отбраната на страната са:

1. военноинвалидите, техните съпруги (съпрузи) и деца;

2. вдовиците (вдовците) и сираците на починалите военноинвалиди и на загиналите при или по повод изпълнение на военната служба, както и родителите им, ако грижата за пълната материална издръжка на последните е лежала върху тях;

3. вдовиците (вдовците), сираците и родителите на загиналите при или по повод отбраната на страната.

(3) Пострадалите при или по повод отбраната на страната ползват правата на пенсионираните военнослужещи по този закон.

(4) Държавната и местната администрация осигуряват подходяща работа на военноинвалидите до навършване на съответната възраст за пенсиониране при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Раздел II
Обучение и квалификация

Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка се извършват във военни и граждански академии и училища, и учебни центрове.

(2) (Изм. - ДВ, бр.122/97 г.) Кадровите военнослужещи могат да се обучават във военни и граждански академии и училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(3) (Изм. - ДВ, бр.122/97 г.) Организацията и дейността на военните академии, висшите военни училища и средните военни училища се уреждат със Закона за висшето образование и Закона за народната просвета, ако не противоречат на този закон и актовете за създаването им.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 214. (1) Военни училища са:

1. военните академии и висшите военни училища;

2. (отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Подготовката на военни специалисти за въоръжените сили се извършва в учебни центрове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Военните академии и висшите военни училища могат да дават специфични названия на образователните степени за висше образование след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(4) Военните академии и висшите военни училища могат да дават образователни степени за висше образование по граждански специалности, равностойни на тези в гражданските висши училища.

Чл. 215. (1) Военните академии и висшите военни училища се създават с решение на Народното събрание.

(2) Ограниченията в прилагането на Закона за висшето образование по отношение на военните академии и висшите военни училища се определят в акта за създаването им.

(3) Заместник-началниците по учебната част на военните академии и висшите военни училища са хабилитирани лица.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(5) Учебни центрове за подготовка на военни специалисти в Българската армия се създават от началника на Генералния щаб.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство съгласувано с министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) Специалностите и учебните планове във военните академии и военните училища се утвърждават от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство съгласувано с министъра на образованието и науката.

(4) Условията и редът за приемане на обучаващи се във военните академии и военните училища се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 217. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 218.(1) Обучаващите се могат да бъдат повишавани във войнишки и сержантски, а за Военноморските сили - старшински, длъжности и звания със заповед на началника на военното училище.

(2) Освобождаването на обучаващи се от военни академии и военни училища се извършва при условия и по ред, определени в съответния правилник и сключения договор. В случай, че не са прослужили срока на наборната военна служба, обучаващите се дослужват този срок в поделенията на въоръжените сили.

(3) Освободените по дисциплинарен ред от военните академии и военните училища не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.

Чл. 219. (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи имат право, с решение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, да кандидатстват и се обучават във военните и гражданските висши училища и в докторантура при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 220. Военната подготовка на ръководителите на държавната и местната администрация, дружествата и организациите се извършва по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната подготовка на военнослужещите на наборна военна служба и на лицата от постоянния и мобилизационния резерв се извършва по утвърдени от началника на Генералния щаб на Българската армия мирновременни и военновременни учебни планове и програми.

Чл. 222. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)
(1) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за обучение в центрове за подготовка на сержанти.

(2) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища при условие, че сключат договор за кадрова военна служба със срок до навършване на пределна възраст.

(3) Условията и редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определят от министъра на отбраната.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация и при промяна в изискванията за заемане на длъжността - по чл. 128б, ал. 1, т. 2 и 3, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения - по чл. 128, т. 4, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца.

(2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната.

(3) Условията и редът за организирането, провеждането и участието в курсовете по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(4) Уволнените от наборна военна служба на основание чл. 110, т. 1 имат право да участват в курсове за квалификация и преквалификация.

(5) Условията и редът за обучение се определят от министъра на отбраната. Разходите за обучение са за сметка на министерството, в което е отбивана наборната военна служба.

Раздел III
Материално и социално осигуряване на военнослужещите

Чл. 224. (1) Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от:

1. заплата за звание;

2. заплата за длъжност.

(2) Размерите на заплатите за звание и длъжност на кадровите военнослужещи се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на кадрови военнослужещ се определя на база средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера, съобразно данни на Националния статистически институт, както следва:

1. за офицер - не по-малко от 2 средномесечни заплати;

2. за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати;

3. за войник - не по-малко от 1 средномесечна заплата.

(3) Размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите на наборна военна служба се определят при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 225.(1) На кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер на две на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от четиридесет на сто.

(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като кадрови военнослужещ.

Чл. 226.(1) (Изм. - ДВ, бр.122/97 г.) На кадровите военнослужещи се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред и в размери, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(2) За служба и дейности в условия, вредни за здравето, на военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 227. На военнослужещите могат да се изплащат награди и възнаграждения за годишни резултати по ред, определен от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 228. Когато военнослужещият е назначен със заповед да замества друг военнослужещ, той получава заплатата за длъжност на замествания за срока на заместването, ако това е по-благоприятно за него.

Чл. 229. Военнослужещият не получава основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за времето, през което се намира в отклонение от военна служба.

Чл. 230.(1) Брутното месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения.

(2) Брутното месечно възнаграждение е основа за изплащане на обезщетенията на кадровите военнослужещи, предвидени в този закон.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури получават основни и допълнителни месечни възнаграждения и обезщетения по този закон за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 232. При командироване военнослужещите получават освен брутното си възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размер, определени от Министерския съвет.

Чл. 233.(1) На съпругите (съпрузите) на кадровите военнослужещи, на които са прекратени трудовите правоотношения поради това, че са ги последвали при преместването им от едно в друго населено място, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

(2) Обезщетението се изплаща независимо от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с изключение на дисциплинарно уволнение.

(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но за не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от преместването.

(4) Срокът за получаване на обезщетенията по ал. 3 може да се удължи при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) Времето, през което се ползва това обезщетение, се зачита за трудов стаж.

Чл. 234. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) На кадровите военнослужещи се осигурява храна или левовата равностойност, работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, които не се облагат с данъци.

(2) На кадровите военнослужещи се изплащат порционни пари, които не се облагат с данъци.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На военнослужещите се осигурява топла храна и ободряващи напитки при носене на нощно дежурство, занятия, учения, тренировки и лагери.

(4) На военнослужещите се осигурява безплатна предпазна храна и противоотрови при извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици.

(5) Доволствията по ал. 1, 2, 3 и 4 се осигуряват във вид, по норми и условия, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

Чл. 235.(1) При преместването в друго населено място на кадровия военнослужещ и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.

(2) Транспортните разходи за преместването са за сметка на съответното министерство или ведомство.

Чл. 236. (1) (Предишен текст на чл. 236, изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба ползват:

1. безплатен транспорт в гарнизона, предназначен за обществен превоз на пътници;

2. при излизане в домашен отпуск - транспорт за сметка на съответното ведомство от гарнизона до местоживеенето си и обратно по ред, установен от съответния министър или ръководител на ведомство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват 7-дневна безплатна почивка във военнопочивните домове на Министерството на отбраната през времето на домашния отпуск по ред, установен от министъра на отбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба, които са кръгли сираци, могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната като продължение на лечението в лечебни заведения през времето на домашния отпуск по болест по ред, установен от министъра на отбраната.

Чл. 237.(1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1,45.

(2) При повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато кадровият военнослужещ е прослужил десет и повече години и е освободен по здравословни причини по повод заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В случаи по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, кадровият военнослужещ получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество.

(6) (Изм. - ДВ, бр.122/97 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение, както и спрямо кадрови военнослужещи, осъдени за умишлено престъпление от общ характер.

(7) При смърт на военнослужещия сумите по предходните алинеи се изплащат на наследниците му.

(8) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

Чл. 238.(1) За определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж.

(2) При освобождаване на военнослужещи поради пенсиониране, прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените на кадрова военна служба години;

2. годините на приравнения трудов стаж към категорията за кадрови военнослужещи.

(3) За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба.

Чл. 239. При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на кадровите военнослужещи, се определят в акта за съкращение независимо от дължимите по този закон.

Чл. 240. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В Министерството на отбраната се създава ведомствен жилищен фонд, който се състои от жилища, ателиета и гаражи, изградени със собствени средства, и от жилища, наети за отдаване под наем. Условията и редът за отдаване под наем се определят от министъра на отбраната, а за разпореждане - от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи - офицери и сержанти, а за Военноморските сили - старшини, могат да закупят едно жилище от фонда на съответното министерство или ведомство през целия срок на службата, ако са прослужили в Министерството на отбраната и във въоръжените сили не по-малко от 10 години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, Министерството на отбраната изплащат компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 240а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Върху не застроени имоти, отчуждени за нуждите на Министерството на отбраната до 1 юни 1996 г. и отредени за жилищно строителство, могат да се изграждат жилища, ателиета и гаражи за задоволяване на жилищните нужди на кадрови военнослужещи.

(2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учредява право на строеж за срок до 10 години със заповед на министъра на отбраната.

(3) Правото на строеж се учредява възмездно след провеждане на търг или конкурс при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(4) На основание на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната сключва договор.

(5) Новоизградените обекти се използват за отдаване под наем или за продажба на кадрови военнослужещи по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 241. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба и резервистите, повикани на мобилизационно мероприятие, както и семействата им не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които са били настанени по установения ред, докато са на служба или на мобилизационно мероприятие. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до отслужване срока на службата.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Здравното осигуряване на военнослужещите се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване.

(2) Заплащането на оказаната медицинска помощ на неосигурените военнослужещи на наборна военна служба е за сметка на държавния бюджет.

(3) Медицинската помощ, която се оказва във войсковите единици от въоръжените сили, е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 243. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, пострадалите при или по повод отбраната на страната и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване.

(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база към Министерството на отбраната по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 244.(1) За високи постижения в службата и заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани с отличия и предметни награди при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.

(2) За особени заслуги към отбраната кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие - пистолет, което се регистрира по установения ред.

Чл. 245.(1) Военнослужещите и пенсионираните военнослужещи, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Условията и редът за материално подпомагане се определят от министъра на отбраната.

Чл. 246. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 247. (1) Военнослужещите задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средства от държавния бюджет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(3) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство съгласувано с министъра на финансите определя категориите военнослужещи, които задължително се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.

(4) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) При смърт на военнослужещ разноските по погребението се поемат от ведомството и се отдават военни почести.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военни почести при погребението на военнослужещи се отдават при съгласие на родителите или близките на починалите военнослужещи.

Чл. 249. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На кадровите военнослужещи се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и на шест брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военна служба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) На съпругата (съпруга), децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(3) Тези суми не се облагат с данъци.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Размерът на обезщетението по ал. 1 и 2 за служещите на наборна военна служба е 36 минимални заплати на войник на кадрова военна служба при смърт, 30 - при тежка телесна повреда, и 18 - при средна телесна повреда.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Обезщетение по ал. 1, 2 и 4 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск или при самоволно отклонение от военна служба.

(6) (Предишна ал. 5, - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. Ведомството дължи обезщетения за разликaта между присъдената сума и получените обезщетения.

(7) (Предишна ал. 6, - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Ведомството, изплатило обезщетението, предявява иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането.

Чл. 250. (1) Военнослужещите получават полагащите им се възнаграждения, обезщетения, помощи и доволствия в определения срок. След този срок те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

(2) Военнослужещите не са длъжни да връщат сумите, които са получили добросъвестно по договора за кадрова военна служба. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на суми, носят имуществена отговорност.

Чл. 251.(1) Без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им, освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съдебен ред;

5. удръжки при привличане към имуществена отговорност.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 252. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ.

(2) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване помещения във военните клубове за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.

Раздел IV
Отпуски

Чл. 253. (1) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на 20 календарни дни домашен отпуск за целия срок на службата, който се зачита за военна служба.

(2)(Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба могат да бъдат награждавани с допълнителен домашен отпуск не повече от 15 календарни дни за целия срок на службата при условия и по ред, определени в уставите.

(3) Военнослужещите на наборна военна служба ползват гарнизонен отпуск при условия и по ред, определени в уставите.

(4) Правото на отпуск по алинеи 1, 2 и 3 възниква след полагането на военната клетва.

Чл. 254. (1) Кадровите военнослужещи имат право на:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) допълнителен платен годишен отпуск в размер на един ден за всяка прослужена година, но не повече от 20 работни дни.

(2) Кадровите военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, утвърдени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.

(3) Кадровите военнослужещи имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.

(4) Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 10 дни годишно.

Чл. 255.(1) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на кадровия военнослужещ, но за не повече от 2 години.

(2) Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба.

Чл. 256.(1) Обучаващите се във военните училища имат право на:

1. 30 календарни дни за срока, който им се зачита за наборна военна служба;

2. през останалия срок на обучение ползват отпуски в размерите, определени за кадрови военнослужещи, с изключение на отпуските по чл. 254, ал. 1, т. 2.

(2) Випускниците на военните академии и военните училища ползват полагаемия им се домашен отпуск след завършване на обучението.

Чл. 257. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен или потвърден от органите на експертизата на работоспособността съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба имат право на отпуск по болест в размер, определен или потвърден от военномедицинските органи, но не повече от 3 месеца за целия срок на службата. След изтичане на този срок се взема решение за годността му за военна служба.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) По време на отпуска по ал. 1 кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен при навършване на пределна възраст или поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) По време на лечение във ведомствените лечебни заведения на Министерството на отбраната с изтичането на срока на наборната военна служба военнослужещите се уволняват, като лечението им продължава до възстановяване на работоспособността им или до установяване на инвалидност. Разходите за лечение са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 258. (1) Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск от 4 до 7 дни при:

1. встъпване в граждански брак;

2. тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг;

3. раждане на дете;

4. когато семейството му е пострадало от бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства;

5. преместване в друго населено място.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба ползват допълнителен домашен отпуск в случаите и в размерите по ал. 1 с изключение на т. 5.

Чл. 259. (1) На военнослужещите задължително се осигурява отпуск в случаите, когато:

1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел, обществен обвинител, обществен защитник или вещо лице;

2. са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него;

3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г.) участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.

(2) Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени в този закон.

Чл. 260. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда.

(2) Кадровите военнослужещи мъже могат да ползват отпуск за гледане на дете при условията на ал. 1 при смърт или тежко заболяване на съпругата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) В случаите, когато кадровият военнослужещ - жена, не ползва разрешения отпуск за отглеждане на малко дете или прекъсне неговото ползване, той получава освен възнаграждение и месечно парично обезщетение в размера, определен в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) За времето на ползване на платен годишен отпуск кадровите военнослужещи получават брутното си месечно възнаграждение.

Чл. 262. Времето за ползване на отпуските, разрешени по реда на този закон, се зачита за трудов стаж.

Чл. 263. (1) Кадровите военнослужещи имат право на неплатен отпуск до 30 дни в една година, който се разрешават от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(2) Кадровите военнослужещи имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство при условие, че имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.

(3) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статута си, а времето на отпуска се зачита за трудов стаж.

(4) Неплатен отпуск може да се използва, след като вече е използван полагащият се платен отпуск.

Чл. 264.(1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир или началник.

(2) Отпуските по болест, за бременност и раждане на дете се ползват в размерите, определени или потвърдени от военномедицинските органи, по установения ред, след уведомяване на съответния командир или началник и отдаването им в заповед.

(3) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.

Чл. 265. Пътуването на кадровите военнослужещи и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на ведомството, в което служат.

Чл. 266. Редът за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите, за неговото отлагане и прекъсване се определя с Правилника за кадровата военна служба и уставите на въоръжените сили.

Чл. 267.(1) На военнослужещите на наборна военна служба се осигурява дневна и междуседмична почивка в размери, определени в уставите.

(2) На кадровите военнослужещи в мирно време задължително в денонощието се осигурява една почивка през служебното им време.

(3) Кадровите военнослужещи ползват два почивни дни в седмицата. Когато не могат да ползват тези дни по служебни причини, те получават компенсация при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 268.(1) Празничните дни във въоръжените сили се обявяват със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство в съответствие с Кодекса на труда и другите нормативни актове.

(2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство могат да обявяват и други празнични дни.

Глава десета
ГРАЖДАНСКИ ЛИЦА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 269. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) В Министерството на отбраната и във въоръжените сили могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в този закон, в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Длъжностите, които се заемат от граждански лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили, се определят в длъжностните разписания.

Чл. 271. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Гражданските лица, които заемат длъжности за държавни служители в Министерството на отбраната, се назначават при условията и по реда на Закона за държавния служител.

(2) Трудовите правоотношения с гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на Кодекса на труда. Трудовите договори се сключват, изменят се и се прекратяват от министъра на отбраната, от ръководителите на юридическите лица към него или от упълномощени от тях длъжностни лица.

Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили не могат да осъществяват политическа дейност по месторабота.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили не могат да изразяват политически възгледи в работно време и във военните поделения и обекти.

Чл. 273. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, които представляват държавна и служебна тайна.

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили могат да създават и да членуват в синдикални организации.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право на стачка.

Чл. 275. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) Гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили получават добавка за работа в Министерството на отбраната и във въоръжените сили. Това не се отнася за работниците, на които размерът на трудовите възнаграждения се определя според изработеното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 122/97 г.) В случаите, когато военни служители и кадрови военнослужещи заемат длъжности с еднакви функционални или образователно-квалификационни изисквания, заплатите им за длъжност са равни.

(3) (Нова - ДВ, бр. 122/97 г.) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство определят длъжностите, за които се прилага ал. 2.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 122/97 г.) Лицата по ал. 1 получават допълнително възнаграждение за продължителна работа в размери, определени от Министерския съвет.

(5) (Предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) На гражданските лица в Министерството на отбраната и във въоръжените сили се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред, определен от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство, а за работниците във вредни условия на труд - съгласно трудовото законодателство.

(6) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 122/97 г., бр. 49 от 2000 г.) Гр