ЗАКОН
ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.; изм. и доп., бр. 67/96 г., бр. 122/97 г.; изм., бр. 70/98 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 152 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 12 от 1999 г.; доп., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 69 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2000 г.; доп., бр. 64 от 2000 г. - в сила от 01.01.2001 г.; изм., бр. 25 от 16.03.2001 г. - в сила от 31.03.2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 1 от 04.01.2002 г.)

ЧАСТ ПЪРВА
ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.

Чл. 2. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин.

(2) Гражданите на Република България са длъжни да вземат участие в отбраната на страната.

(3) Държавата се грижи за гражданите, пострадали при или по повод отбраната на страната.

Чл. 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Отбраната има за цел:

1. защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната;

2. създаването на вътрешно- и външнополитически условия за гарантиране на националната сигурност;

3. защитата на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и в чужбина.

(3) Отбраната на Република България се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите.

Чл. 4. Дейностите, свързани с отбраната и с въоръжените сили, се осъществяват в съответствие с Конституцията, със законите и с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 5. Дейностите в областта на отбраната се осъществяват при съчетаване на публичността и изискванията за опазването на държавната и служебната тайна.

Чл. 6. Основните дейности в областта на отбраната включват:

1. (доп. - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) планиране на отбраната;

2. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

3. разработване на стратегически, оперативни, мобилизационни и други мирновременни и военновременни планове;

4. разработване и изпълнение на научно-технически програми и планове;

5. изграждане и поддържане на система за управление на страната и въоръжените сили за работа във време на война;

6. изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност;

7. водене на разузнаване и контраразузнаване;

8. охрана на държавната граница на Република България;

9. подготовка и поддържане на националното стопанство в готовност за работа във време на война;

10. изграждане на необходимите отбранителни и защитни съоръжения за войските и населението;

11. оперативна подготовка на територията на страната;

12. подготовка и осъществяване на териториалната отбрана;

13. подготовка на населението за действие при извънредни обстоятелства и във време на война;

14. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) използване на въоръжените сили съгласно Конституцията и законите на страната;

15. защита на населението и националното стопанство при извънредни обстоятелства и във време на война;

16. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) осъществяване на сътрудничество с други държави и международни организации;

17. военно-патриотично възпитание;

18. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили.

Чл. 6а.(Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) Планирането на отбраната е дейност за определяне и осигуряване на необходимите човешки, финансови и материални ресурси, както и разпределянето им с цел неутрализиране на рисковете и заплахите и за постигане целите на националната сигурност и отбраната на страната.

(2) Планирането на отбраната включва и разработването на планове и програми в областите на колективната сигурност и отбрана, международното военно сътрудничество и в изпълнение на задълженията на Република България по силата на международни договори, по които тя е страна.

(3) Планирането на отбраната се извършва въз основа на:

1. Концепцията за национална сигурност на Република България;

2. Военната доктрина на Република България;

3. Военната стратегия и други стратегически концепции;

4. Бялата книга на отбраната;

5. директиви, планове и програми за изграждане и развитие, подготовка и използване на въоръжените сили, икономиката, населението и отбранителната инфраструктура;

6. държавния военновременен план и плана за териториалната отбрана.

Чл. 7.(1) (Доп. - ДВ, бр. 122/97 г.) Въоръжените сили на Република България се състоят от формирования, окомплектувани с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, имущество и средства за управление, подготвени за осъществяване на възложените им от Конституцията и този закон функции по гарантиране на националната сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Въоръжените сили включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

(3) При изпълнение на задачите, възложени им по този закон, въоръжените сили използват оръжия, бойна, специална и спомагателна техника и прилагат военните си и други умения, похвати и действия в съответствие с конвенциите по международното хуманитарно право, по които Република България е страна.

Чл. 8. Върху въоръжените сили се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията на този закон органи.

Чл. 9. Във въоръжените сили официалният език е българският. При изпълнение на воинските задължения ползването на българския език е задължително.

Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона.

(2) Лицата, изпълняващи военна служба, са военнослужещи.

(3) Военнослужещите се ползват с всички права по Конституцията и законите, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 11. (1) Военнослужещите при изпълнение на служебните си задължения са неприкосновени и се намират под защита на закона.

(2) Неприкосновеността на военнослужещите се изразява в специалната защита на живота и здравето им от закона.

Чл. 12. (1) Този закон се прилага към всички български граждани, намиращи се в страната или в чужбина.

(2) Законът има действие и по отношение на юридическите лица, регистрирани по българското законодателство.

Глава втора
ИКОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ОТБРАНАТА

Чл. 13. (1) Икономическите основи на отбраната включват:

1. финансово осигуряване на дейностите в областта на отбраната и на въоръжените сили от държавния бюджет;

2. предоставяне на държавни и общински имоти и имущество за целите на отбраната и за въоръжените сили;

3. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.);

4. (отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

(2) Финансовото и материално-техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили включва:

1. текуща издръжка на въоръжените сили;

2. производство, ремонт, доставки на въоръжения и техника, оборудване и друго имущество;

3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство, изграждане и поддържане на военната част от единната система за управление, за ранно предупреждение, отразяване на кризи, планиране и управление на отбраната при положение на война, военно положение или извънредно положение;

4. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) дейност по материалното и техническото осигуряване на отбраната и въоръжените сили;

5. (изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната;

6. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на отбраната;

7. социални и обслужващи дейности;

8. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на въоръжения и друга специална продукция;

9. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) подготовка на въоръжените сили за участие в превантивната и непосредствената защита на населението, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

10. (нова, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 9, бр. 49 от 2000 г.) обучение и възпитание на личния състав на въоръжените сили;

11. (предишна т. 9, ДВ, бр. 122 от 1997 г.; предишна т. 10, бр. 49 от 2000 г.) други дейности, свързани с осигуряването на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Управлението на финансовите ресурси включва:

1. единен контрол за ефективното разпределяне на ресурсите;

2. прилагане на системата за планиране и програмиране на бюджетните разходи;

3. използване на трезорна система, обхващаща разпоредителите с бюджетни кредити.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

(1) За осъществяване на спомагателни и обслужващи дейности Министерството на отбраната може да сключва договори за съвместна дейност с физически и юридически лица за срок до 10 години.

(2) По изключение предмет на договорите по ал. 1 могат да бъдат имоти - публична държавна собственост, при условие че те се използват съобразно предназначението им и не се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Чл. 15. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.).

Чл. 15а.(Нов - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.)

(1) Финансовото осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия се извършва от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната, както и от други източници, по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

(2) В приходната част на бюджета на Министерството на отбраната постъпват и средствата от:

1. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на недвижими имоти, обявени за имоти - частна държавна собственост, управлявани от Министерството на отбраната;

2. продажби, извършвани по реда на Закона за държавната собственост, на обекти на незавършено строителство, изграждани от Министерството на отбраната, нуждата от които е отпаднала;

3. продажба на ненужно въоръжение и техника, оборудване и други движими вещи;

4. таксите по Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

5. сумите от светлинните такси по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

6. глобите по чл. 303 - 309а;

7. таксите, събирани по Закона за държавните такси, за извършване на действия и услуги и за издаване на документи, дубликати и преписи от документи от Министерството на отбраната;

8. приходите от услуги, отдаване под наем и извършване на съвместна дейност с движими и недвижими вещи, предоставени за управление на Министерството на отбраната;

9. приходите от правото на използване на изобретения или от разпореждане с патенти по чл. 19 от Закона за патентите, на които собственик е Министерството на отбраната;

10. приходите от дарения.

(3) Финансовото осигуряване на дейностите по подготовка и поддържане на националното стопанство за работа във военно време се извършва от държавния бюджет.

Чл. 16. Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана се финансират от държавния бюджет.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Разходната част на бюджета на Министерството на отбраната се разработва по пълна бюджетна класификация и се приема от Народното събрание най-малко в следните направления:

1. разходи за текуща издръжка;

2. инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната;

3. разходи за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната;

4. (нова, ДВ, бр. 49 от 2000 г.) разходи за финансово осигуряване на националната гвардейска част.

Чл. 18. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 20. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 21. (Отм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)

Чл. 22.(1) Въоръжените сили спазват законите и другите нормативни актове относно опазването и съхранението на земята и околната среда.

(2) Министерският съвет може да разрешава отклонения от изискванията към техническите и другите параметри на бойната техника, както и към осъществяваната дейност при учения и други военни мероприятия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) След провеждане на мероприятия по оперативната и бойната подготовка и друга военна дейност министерствата и ведомствата, в състава на които има въоръжени сили, осигуряват рекултивация на ползваните земеделски земи и други имоти за сметка на собствения си бюджет съгласно изискванията на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 23.(1) За подготовката и работата на националното стопанство във военно време Министерският съвет приема общ държавен военновременен план и военновременен проектобюджет.

(2) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.)За изпълнението на военновременния план се определят, изграждат и поддържат производствени мощности и необходимите държавни резерви и национални военновременни мобилизационни резерви.

(3) Мощностите за военно време могат да се използват пълно, частично или да не се използват в мирно време.

(4) Поддържането на мощностите по военновременния план, които пълно се използват в мирно време, е за сметка на организациите и търговските дружества, които ги управляват и стопанисват.

(5) Мощностите по военновременния план, които се използват частично или не се използват в мирно време, се поддържат пропорционално или изцяло за сметка на държавния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2000 г.) Министърът на отбраната може да образува или да дава съгласие за участие в търговски дружества с имущество - частна държавна собственост, предоставено за управление на Министерството на отбраната.

Глава трета
РЪКОВОДСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Раздел I
Органи за ръководство на отбраната

Чл. 25. Ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет.

Раздел II
Народно събрание

Чл. 26. Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. (изм. - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната, когато изпълняват задачи с военен или военнополитически характер;

3. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с военен или с военнополитически характер;

4. (предишна т.3 - ДВ, бр. 122/97 г.) обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

5. (предишна т.4 - ДВ, бр. 122/97 г.) ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

6. (предишна т.5 - ДВ, бр. 122/97 г.) приема с решение концепцията за националната сигурност и военната доктрина по предложение на Министерския съвет;

7. (предишна т.6 - ДВ, бр. 122/97 г.) приема дългосрочни програми за развитието на въоръжените сили;

8. (предишна т.7 - ДВ, бр. 122/97 г.) определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната;

9. (предишна т.8 - ДВ, бр. 122/97 г.) определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет;

10. (предишна т.9 - ДВ, бр.122/97 г.) осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии;

11. (предишна т.10 - ДВ,бр.122/97 г.) упражнява парламентарен контрол върху дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили, в рамките на Конституцията;

12. (предишна т.11 - ДВ,бр.122/97 г.) открива, преобразува и закрива военни академии и висши военни училища.

Раздел III
Президент на републиката

Чл. 27. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

Чл. 28. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.

Чл. 29. При военен конфликт или война президентът на републиката съгласно Конституцията и този закон:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Чл. 30.(1) С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 49 от 2000 г.) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.

Раздел IV
Министерски съвет

Чл. 31.(1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили.

(2) Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.

Чл. 32. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява военната политика на страната;

2. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на български войскови единици извън територията на страната за изпълнение на хуманитарни, природозащитни, образователни, спортни и други задачи с мирен (невоенен) характер, без оръжие;

3. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на отделни невъоръжени военнослужещи извън територията на страната за изпълнение на официални или представителни задачи, произтичащи от международни договорености на Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава изпращането и използването на военна техника и екипировка извън територията на страната;

5. (нова - ДВ, бр. 122/97 г.) разрешава пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато изпълняват задачи с мирен (невоенен) характер, освен ако в закон не е предвидено друго;

6. (предишна т.2 - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

7. (предишна т.3 - ДВ, бр. 122/97 г.; доп., бр. 49 от 2000 г.) приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана;

8. (предишна т.4 - ДВ, бр. 122/97 г.; изм., бр. 49 от 2000 г.) приема решения за обмен на информация в интерес на интеграционната политика на страната, включително съставляваща държ&#