УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Предоставяме на Вашето внимание допълнителна информация относно начина за освобождаване от здравноосигурителни вноски за лицата, които преимуществено пребивават в чужбина. 

Съгласно пар. 19в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване, българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000-31 януари 2004г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили  свободен избор на изпълнител на медицинска помощ.

ОСВОБОЖДАВАНЕТО става ЧРЕЗ подаване на молба декларация. Лицата удостоверяват периодите на пребиваване извън страната с един от следните документи:

-         копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;

-         удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;

-         документ, издаден от компетентните органи на съответната държава.

Когато молбата-декларация по пар. 19в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване се подава от упълномощено лице, освен горепосочените документи, се подава и копие от пълномощното.

Здравноосигурителни вноски не се дължат само за календарните месеци, през които лицата са извън страната. Ако са се завръщали в страната през този период, те дължат вноски само за пълните календарни месеци, през които са били в страната.

Лицата, които са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ не могат да се възползват от тази разпоредба.

Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите.

Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които е осигурявано по  реда на чл. 40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето. До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

Следва да се има предвид и разпоредбата по пар. 16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО /ДВ бр. 111 от 2004г. в сила от 21.12.2004г./, съгласно, която българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на чл. 40а от същия закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до Националния осигурителен институт.

Български граждани, заварени в чужбина към влизането на посочената разпоредба в сила /21.12.2004г./, трябва да подадат заявление в компетентната ТД на НАП при завръщането си в страната. Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО. Правата на лицата се възстановяват, когато отговарят на условията на чл.109, ал. 1 от ЗЗО.